|
Стига с тая
В линка, който дадох в другия ми пост пише ей такива интересни работи, върху които си струва да се помисли:
Вие вероятно сте чули пропаганднтата кампания, в която се казва, че ако споделяте музика вие трябва да се срамувате, защото не подпомагате музикантите. Напротив - ако купувате техните компакт-дискове вие трябва да се срамувате, защото не подпомагате музикантите!Съществуват няколко изключения. На наложилите се супер-звезди срока на първия им договор е изтекъл. Той обикновено покрива 5 или 7 албума. Веднъж достигнали до края на договора си и ако са известни те могат да договорят втори договор, който не ги експлоатира и те наистина могат да получат някакви пари, когато хората купуват записите им. Но те са само няколко. Повечето музиканти не са супер-звезди или дори и да са, те не са направили 7 албума още. Така че, те са в първия си договор, а този първи договор ги третира като боклук! Формално погледнато определена част от стойността на един компакт-диск са заплащанията за авторски права на музикантите, въпреки че те никога не виждат нищо от това, защото разходите за продуциране и представяне се третират като допълнение към цената. Тези пари никога не отиват за музикантите, а са дефинирани като допълнение към цената.Така че частта от цената, каквато са парите за авторски права, не отива за музикантите, а... тя само се прехвърля от една сметка на звукозаписната компания в друга, за да се възстановят разходите от представянето и продуцирането. Много малко са албумите, които се продават в достатъчно количество, така че музикантите да започнат да получават някакви пари.Някои записи стават платинени и въпреки това не започват да носят пари на музикантит
изпълнителите, за които става въпрос може и да са от тия, които печелят от продажбите на албумите си
но има още:
Така че начина, по който музикантите правят пари е от техните концерти и от продаването на албуми на концертите си. В крайна сметка представянето е полезно за тях. Тези разходи за представяне са направени за представянето на тяхната музика, което означава, че повече хора може да отидат на техните концерти, така че те ще направят повече пари, но не директно - не защото вие сте закупили техен албум в магазина. Но това не е единствения начин за представяне на музикантите. Споделянето на музиката им ги представя. Когато един меломан каже, "Чуйте това! Копирайте го - ще го харесате!". Това също дава на музикантите публичност и също означава, че повече хора ще отидат на техните концерти. Така че, трябва да се легализира споделянето на музика, не просто защото това е фундаменталното право на всички, но също така и за качеството на музиката.
Подобно е положението и с книгите - аз и друг път съм казвал, под влияние на прочетено в библиотеката на Сашо Минковски съм си купил много книги (и не само аз разбира се), които иначе никога нямаше да купя, защото не съм познавал съответния автор. Така че в случая и издателите печелят. Явно тия закони от преди 200 години трябва да бъдат основно ревизирани и съобразени с действителността.
Както другаде пишеше - у нас "пиратството" е 90%, но в развитите страни е около 60% . Закон, който обявява над 50% от населението за престъпници, явно не е добър закон.
Когато боговете говорят, ония с фактите никакви ги няма.Редактирано от Heaндepтaлeцa Джo на 25.05.06 18:02.
|
Re: СТАТИЯ: 'Анахронизмът "Авторско право" [re: Xpacт]
