Аз пък си мисля, че продажбите на книгите, които Труд пуснаха с вестниците, не могат да бъдат критерий за това колко много четат българите.
Факт е, че Името на розата, която се предлагаше безплатно, свърши в ранни зори. Не знам какъв е бил тиражът, но съм сигурна, че книгата не беше тотално разграбена, защото десетки хиляди българи са я прочели на секундата, а защото беше FREE. Следващите книги, които вече се плащаха, залежаваха по реповете със седмици въпреки огромното предимство, което имаха пред всички останали книги по отношение на разпространението и рекламата.
Според мен голяма част от книгите бяха купени не само, защото в момента българите се скъсват да четат (като цяло). Много силен беше и колекционерският момент. Сещате се - книжките са с еднакво оформление, стоят красиво в библиотеката, голяма част от тях са класики и говори добре да ги имаш вкъщи и т.н. Защото тези книги нито бяха нещо уникално и неповторимо като цялостна подборка, нито бяха единствени издания на съответните заглавия, нито бяха много по-евтини (не бяха ли всички по 8 лв.?) от повечето книги, които се мотаят на пазара.
Та така - примерът с книгите на Труд ми се струва много ненадежден като база за изводи.

To hear, one must be silent.

Редактирано от Davie на 05.04.06 18:56.