Не става дума акшъна. Не че съм против него - даже напротив, ако ми схващаш мислата, не това не е определящото за мен в една книга.
Става дума за историята.
Вземи за пример "Последният договор" на Искрен Зайрянов или "Суперкомандос" на Ричрд Морган (дейба и именцето са лепнали в Бард на Altered carbon) - екшън има толкоз, че "Терминатор" изглежда малко муден в сравнение с тях и въпреки това екшъна се върти около историята, а не сюжета около експлозиите. Или пък "Игра на живот" на Кен Гримуд - грам екшън няма, а те хваща за гърлото. То всъщност е като живота и теменужките от твоята сигнатура.
Мисълта ми бе, че при Беър все едно четеш резюме на докторат, което гимназист се е опитал да романизира без да имам ясна идея как се прави това. Точно заради това харесвам Ким Стенли Робинсън - не се опитва да жертва сюжета заради науката, но и не се отказва от науката в името на сюжетната развръзка.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 28.02.06 21:46.