Общо взето заради тази тема се навих и прочетох "Кървава музика". Все същият резултат, както и с осталалите книги на Беър - толкова много термини от непонятна за мен област, че така и не разбрах основната идея на комуникацията на нооцитите. Жестоко му куца всичко, което не е наука, т.е. това, което аз разбирам под сюжет в една книга. Освен това - абе тоя човек дори Апокалипсиса е успял да го превърне в скука!
Шегата на страна, написана в комбинация с Кларк тази книга можеше да е много по-добра. А най-много ме впечатли, как автора е отдели да извади действието от времето на написването - няколко пъти се уверявах, че книгата е от '80-те, а не много по-нова.
За сега "Кралицата на ангелите" и "Страхът на Фондацията" остават в листата "ако някой ден пак имам желания, ще ги пробвам".

TANSTAAFL