Здравейте, приятели!
Нямах намерение да се обаждам, но ми се струва, че не трябва повече да пестя мислите и въпросите, които ми напират (изотвътре някъде). И ще си позволя няколко разсъждения по темата. И малко извън нея.
Първо, честито на номинираните. Няма защо да се правя на интересен (и без това след малко ще стане ясно), и аз съм един от тях. Благодаря за което, макар още да не знам на кого точно. Е, поне се надявам да науча.
Второ, искам да кажа на останалите участници, не унивайте. Горе главата и дерзайте.
Банално ли ви се струва? И не казвайте, лесно ти е на тебе.
Не знам дали днес ми е по-лесно от вчера, но ви го казвам искрено, продължавайте. Защото усилията ви не са напразни. Нито за вас самите (нали схващате, натрупан опит и др. подобни клишета), но и за всички нас. Защото благодарение и на вашите усилия се случва това, което се случва.
И всъщност, искам да поразсъждавам именно по този въпрос: Какво се случва? Какво се случи изобщо? И докъде ще стигне?
Емоционално, а? Добре, хайде да го обсъдим малко по-спокойно. За целта имам няколко въпроса, на който, общо взето, не смятам тук да давам отговор. Просто ви ги задавам ей така, за размисъл.
1. Ще ми отговори ли някой (вече казах, въпросът е риторичен, не очаквам отговор, не, че ще се разсърдя, ако все пак го има), къде стояха (лежаха, отлежаваха, събираха прах и пр.) всички тези работи? Така де, не обичам гръмки думи, като творби, но то си е свършена работа от всеки един от нас. Която, поне за голяма част от тях си заслужава реализацията по един или друг начин. Ще поясня въпроса със следващия:
2. Защо досега в конкурсите на “Аргус” и “Квазар” участваха по не повече от 5 – 6 романа (да ме поправи някой, ако греша), а за настоящия конкурс се появиха ей тъй, сякаш от нищото, цели 83 (цифрата е по спомен, мисля че толкова обяви Иванушка първоначално)? Дори да приемем, че не всичко е отговаряло на категорията роман и пр. изисквания, но все пак след първото пресяване останаха 57. Нали се досещате, говорим си за десетина пъти разлика. Защо? Сигурен съм, че всеки от вас си има своя отговор. И аз си имам, но и така постинга ми започна да става доста дълъг.
3. Какво, по дяволите, делим? Справка, тия дни в този форум се развихри дебат на тази тема (а темата тръгна от нещо много хубаво, достойно само за поздравления). Фендъм, фенове, жреци, БайКуньовци, лапета, братя и сестри и т.н. Ще ми се да поясня и този въпрос. Със следващия:
4. Не се ли видя, че в тази малка държава се намират немалко пишещи братя (казвам го за краткост, нека не се обиждат сестрите)? При това, по прясното твърдение на организаторите на конкурса, доста качествени, на високо ниво. То се и видя по резултата дотук, доста дълго се чудиха как и колко номинирани да обявят. А дори нямаше такива неща в условията на конкурса. Е, не е ли чудесно? Не е ли чудесно, че ги накарахме да вземат решение да го направят ежегоден? И с вашите усилия, братя неноминирани, това исках да ви кажа малко по-горе. Сега ще си имате и нови шансове, т.е. всички ще ги имаме.
5. Променя ли се наистина нещо? Не знам накъде се изместват първоначалните намерения на организаторите, но накъдето и да е, фактът е очевиден. И достоен за адмирации. И за размисъл относно досегашното състояние на нещата. За размисъл най-вече на “корифеите” на българската фантастика. Пак същия въпрос (№1), защо досега тези творби, така де, работи, се таиха някъде? Какво чакаха? Иванушка? Или вуйчо от Америка? А какво и е на България, на българските издателства, клубове и т.н.? Е, нали щяхте сами да си отговаряте.
6. Не ви ли се струва, че това тук може да прерастне в нещо много по-значимо от това, някой от нас (дай боже) да пробие в обетованата (или някоя друга) земя? И не ви ли се иска? На мен – да. Не е ли хубаво, че толкова млади хора (ще ми се и аз да се причисля към тях) намериха смелост да обявят, че искат да пишат? И, че се нуждаят от нечие рамо, за да продължат. Също и, че не са разчитали много-много на досегашните. Рамене, искам да кажа.
Ами дайте да си помогнем взаимно. Как? Вече ми се струва, че някои знаят отговора. Или поне го търсят. Бих се присъединил с радост към тях. Такива като хората, които организираха този конкурс и въпреки нечии протести започнаха да го модифицират в движение. Защото той затисна и тях с резултата си, демек надмина и техните очаквания. И такива, като онези момчета и момичета, които организират преводаческата си школа и правят нещо повече от това да се дърлят люто по форумите. Много повече, моите почитания, за което. И желание да обединим някак усилията си. Защото:
7. Не е ли време да си зададем въпроса, защо фантастиката все още минава за несериозна литература? Не се ли дължи първо на нас, а не на бай Куньо и другите като него? Не сме ли ние тези, които трябва да накарат (да принудят) литвеличията да погледнат с друго око на нея? И обикновените четящи братя. Как? Например, с това, което вярвам, че се случва точно сега – с качество и с истинска, сериозна (и благородна, колкото и тъпо да ви звучи) конкуренция. Няма ли да е от полза за всички ни?
8. Трябва ли да се ограничаваме до шепата верни привърженици и труженици на този фронт (фендъма, значи)? Къде ни е рекламата, шумотевицата, дори и малко помпозност, каквато може би ще има на 22.02 (или 21, така и не разбрах)? Не е ли обидно (освен, че е прекрасно) един англичанин да организира най-голямата БЪЛГАРСКА литературна награда? И забелязахте ли какво се случи с наградения роман „Стъклената река” на Емил Андреев. Аз също си я купих и я прочетох, дори така, от едното любопитство (ами, това е то, рекламата). Е, книгата е хубава (общо взето), но съм сигурен, че поне няколко от предложените в този конкурс неща не и отстъпват по литературните си качества. За какво си говорим тогава? И хайде да не плачем пак за (да се оправдаваме със) липса на пари, не това е най-важното, може да се направи по много начини. И не ви ли се струва, че това е една от възможностите да издигнем и нивото, и реномето на фантастиката изобщо? Нашата. Дори и в очите на онези, които казват: “А бе, я не ме занимавай с тия глупости?”
9. И няма ли това да е начина по един много по-естествен път (и по-убедително) да излезем и навън? Да пробием в обетованата земя. И в разните обетовани земи. Не, че на предложения тук начин му има нещо, напротив, чудесен е. Ако се реализира, както звучеше първоначално. Говоря за друго, че ние сме тези, които трябва да повдигнат общото ниво на любимата ни литература. Нали се сещате, просто няма кой друг. Но всеки творец се нуждае и от доза признание, гъдел и други такива, всички сте наясно за какво говоря. Всички сте си мечтали.
Злоупотребих ли вече с търпението ви? Свършвам, макар че имам още много въпроси и много мисли по темата.
Още веднъж адмирации на организаторите за тази инициатива, за труда и усилията, които положиха. И ще положат. И на всички вас, пишещи братя и сестри.
Все пак, нещо се случва. Продължавайте да мечтаете.
Красимир Крумов.