"Какво толкова делим?" е въпросът, който си задавам най-често след поредното обвинение, че фендъма (т.е. - хората, обичащи фантастка) е лош, глупав, неразбрал, блудкав, посредствен, завистлив.
Истината е, че на живо аз не съм присъствал на подобни разправии. Не съм видял някой да стане и да каже "Ей, вие четящите, глупци такива, вкусът ви е масов, купешки и не става за нищо!" На живо сме културки, нали?
Но в нета не е така. Зад псевдоними всеки е много наперен, разбиращ и критичен.
Аз например си спомням как години много хора се нахвърлиха върху А. Лазаровски заради някакво негово изказване. И аз се включих - "Мегаломан, фантазьор, у-у-у!" След това се видяхме на Булгакона, идва той при мен и ми казва "Здрасти, харесвам еди-кое-си, как си, що си?" и разговора тръгна в утъпканата и вечно интересна пътека, по която върви разговорът между двама души със сходни интереси. Реших, че нито той е толкова надут, нито аз съм такъв настървен критикар в реалния живот.
Значи, на живо не сме такива, каквито из форумите. Това не е оправдание, но не бива никой да отрича с лека ръка толкова много фенове на фантастиката, само защото са се скарали в някой виртуален клуб.
Аз уважавам и ще продължавам да уважавам всички хора, които предпочитат да помислят с книга в ръка, вместо да търкат папилните линии на фона на ориенталски ритми (примерно).

Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.