|
Винаги съм харесвал научната фантастика, затова и казвам, че "мм, обичам да чета фантастика". Отговорът е "Ааа, фантастики ли?..", но това е друга тема  (която някой път ще подхванем, защото начина, по който се изразява пренебрежение към нещо, поставяйки го в множествено число, е очарователен. Музики, астрономии, фантастики...
Може би никога не съм си падал по научната фантастика в оня по-твърд смисъл, който за мен означава, че някой учен се е захванал с писане, но не е могъл да се откъсне от сухия стил на рефератите и научните публикации. Не харесвам "блестящите" научни идеи, въплатени в 500 страници трудносмилаем текст. И никак, ама никак, не съм съгласен с мнението, че добрата научна фантастика трябва да е задължително научна. Изяжте ме, така е За мен обстановката и средата са само фон, върху който добрия писател трябва да разкаже нещо за хората. Перефразирам Зелазни (за пореден път): "Колкото и екзотична да е фантастиката, в нея все пак става дума за хора"
Харесват ми хубавите истории, чиито фон е добре измислената фантастична среда.
И, разбира се, не харесвам историите на фона на любовни страсти тип "Як пич и разголена мадама на корицата", ако ще и да са прекрасно написани
Поради тези причини избягвам да си купувам нещо, което е обявено за сериозна или твърда научна фантастика. Суха история.
Купих си "Радиото на Дарвин" на Грег Беър и я прочетох така, както не съм чел отдавна - с голям интерес, напъвайки се посред нощ и справяйки се с нея за около 3 дни. Включвайки новогодишната вечер с последващите реанимации.
Стилът е приятно подробен, с хубави описания и свежи диалози. Звучи малко кощунствено, но наистина е "лек и четивен", въпреки че се наложи да си спомня всичко, което съм учил по биология, за да успявам да следя мислите на героите. Дори на разни репортери, които питат като чисти лаици.
В началото е доста загадъчно, нещата се заплитат из разни краища на света и трима (до четирима на моменти) доста главни герои следват собствените си стъпки. Които в последствие се преплитат, заради което главите стават доста къси и нещата заприличват на филм.
Накратко за сюжета: хубава дама със страхотен талант в микробилогията предсказва чрез статии в списанията, че в човешкия ген (хромозома еди-коя-си плюс еди-коя-си) се съдържа нещо странно и непредвидимо, което си дреме там от хилядолетия, променя се и въздейства върху някакъв ретровирус. Сериозен научен труд, който не може да бъде публикуван в сериозни списания.
От друга страна симпатичен неудачник се катери из Австрия с бившата си любовница и открива замръзнали тела на неандерталци. Чупи си това-онова на връщане (има мигрена и не го бива nа студени места), а бившата си чупи врата. Бива обявен за крадец и изгонен, а телата са покрити и изследванията засекретени.
На другия край на света специален пратеник на шефа на някаква американска здравна агенция разследва гадни масови убийства в Грузия, който комай не са военни и са много сходни с такива в Турция и прочие. Някакви кървави социални брожения срещу новородени с дефомации.
В последствие нещата се заплитат, предположенията на дамата се доказват, нещата тръгват към Нобелова награда. Оказва се обаче, че такъв ретровирус има в телата половината хора по света, в телата на неандерталците и в телата на жертвите на масовите убийства. И черешката на тортата - до телата на неандерталците има тяло на дете, което притежава техните гени, но в никакъв случай не прилича на тях като структура и прочие. Прилича на съвременен човек.
Аха! 'Липсващото звено', казвам си аз, и продължавам да чета с интерес. Да, ама не  И ако не бях чел Гуляковски, щях да съм още по-приятно изненадан от развитието на сюжета.
Нататък става СТРАШНО интересно и дори научните подробности около гените, вирусите и микробиологията като цяло не могат да откажат заинтригувания четец, честно. Няма да разкавам какво се случва нататък, за да не развалям кефа на пропусналите книгата. Само ще ви кажа, че си заслужава всичките 8 кинта до последната стотинка.
Единствения слаб момент за мен е финалът, който става лееееко блудкав с едно странно, миловидно семейство и дооооста абсурден, защото се намесват истински лица, случки и органиации и човек си казва "Да бе, така не става". Въпреки това книгата е много добра и съвсем заслужено си е спечелила "Небюла"-та.
Препоръчвам я искрено на всички.
PS - Преразказал съм адски некадърно разни моменти от книгата. Моля ви, не се подвеждайте по това.
PS2 - Някакви отзиви за "Кървава музика", нали и тя беше на Беър?
Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.
|
"Радиото на Дарвин" - аплодисменти!
