Моля да ме извините предварително за дългият текст, който следва.

Тъкмо мислех да се включа с фразата „На тази дискусия и липсва дълбочина...” и exPesho отнесе плувката на дъното. Колкото и да ми е странно неговото мнение е май единствено се придържа по съществото към темата. Работата е там, че и потребителите имат (или поне е добре да имат) някакви права. Авторското право урежда правата на производителя на „интелектуалният продукт” (авторът) и производителя на „материалния носител” ако го има. Ако го няма – урежда разни други права за печелене от този идеален продукт. Ударението е на това кой има право да печели от този продукт. Важният въпрос е дали усилването на "авторските права" не води до недопустимо за свободно общество ограничаване на потребителите.
Надявам се че все още имам право да не плащам за неволно консумираната чалга, идваща от паркираната наблизо кола. (Дали пък не е добре все пак да го съдят този за нелицензирано излъчване на публично място?...)

За да опиша сложността на ситуацията ще дам няколко практически примера и малко обсъждани факти.

При закупуване на „материален носител” ние не купуваме интелектуалния продукт. Купуваме само правото да го „консумираме”. Проблемът се явява веднага, като си зададем въпроса до къде се простират нашите права.
Този факт не се коментира много-много публично дори от официалните органи. Предпочита се да се говори с ясни за простия човечец термини като „Купил е софтуер” или „Откраднал е музика”.
Изобщо не искам да коментирам темата за правото да го преотстъпим на друг човек, или да му го изкопираме (не само защото такива нямаме). Алчността на производителите на материалният носител стига до там, че трябва да дадем банкет за това, че можем да използваме продукта докато съществува материалния носител.
(бележка: скоро това няма да е така...) Всъщност със всички сили се опитват да ни накарат да плащаме колкото може по-често. Ако може за това колко пъти вдишваме и издишваме, или по-добре за ударите на сърцата ни. (Добре де, признавам – прекалих с патоса.)
Не че не ни информират за това, че правата ни са ограничени. Често има специални листовки в кутията, или на сайта натискаш бутон „съгласен съм че нямам права”. Въпросът все пак остава. Имат ли моралното право авторите или техните разпространители да искат ограничаване на свободата на всички потребителите и докъде? Моля не бързайте да ми кажете „авторът има всички права”. Проблемът е там, че май ни карат насила да плащаме за развалена манджа. Ако в един ресторант ти сервират развалена храна, можеш да откажеш да платиш. Е, това право ни се отнема...

Колко хора си дават сметка, че купувайки си евтината (ОЕМ) версия на Windows XP която идва заедно с нов компютър им дава право да го използват само на този компютър? Ако смениш процесор и твърд диск това вече е друг компютър между другото. И трябва отново да си купите безценния Windows. Разбира се може да си купите и пакет версия за крайни клиенти, (която е ако не ме лъже паметта е около 3 пъти по-скъпа) и да я инсталирате на всеки следващ компютър, естествено само на един работещ в определен период.
Премълчава се и че пиратството е доста добър рекламен трик. Първо ти дават „моркова”, после идват „баретите”. Как мислите кое ще е по-евтино: държавата да „купува” безценните пакети на Microsoft защото са „общоприети” (погледни по-горе какво купува) и да впряга всевъзможни служби за „борба с пиратството” или да инвестира популяризиране на безплатните free/open source продукти?
Както е модерно да се казва „няма алтернатива, затова е така”...

Нека поговорим за т.нар. принцип за „честното ползване” който ви позволява да си направите едно резервно копие за да се осигурите в случай, че ви се повреди оригиналът. Да, ама на алчните акули от MPAA и това им се стори много и въведоха кодиране на DVD-тата за да ви попречат. Това, че играта им не стана е щастливо стечение на обстоятелствата (всъщност май е закономерност...). Забавното следствие от силното им желание да ни го начукат е, че всеки който уважава законите няма право да прескача досадните надписи в стил „знаем че крадете и НСБОП идва” и „обадете се на този и този телефон, ако знаете че съседа ви краде нашата собственост” и не може да си копира DVD-то, а пиратските DVD ви дават това право, като ви предлагат възможността да прескочите мнението на разпространителите за скромната ви персона.

Ще завърша с два драстични примера илюстриращи очевадните проблеми на системата за налагане на ограничение на потребителите от морална гледна точка.

Да си представим, че имам достъп (намерил съм го на публичен сайт) до много скъп (например $20 000) специализиран софтуер за управлението на хотел (Имайте предвид, че не знам конкретни цени или възможности на такъв пакет, но мога да си го представя.). Та с този софтуер, освен стандартната регистрация на гости позволява и точно водене на сметките им в ресторанта, сауната и фитнеса, може да се управляват ключалките на вратите, може да се мери колко порно е гледал клиента по телевизията и колко топла вода е изразходил. Да си представим че аз съм свалил този софтуер, въпреки че нямам хотел и нямам никакви намерения да го продавам. Свалил съм го защото аз (бидейки човек) съм много любопитен и ми е интересно, как изглежда софтуер за $20 000. Какво морално право има някой да ме осъди, че съм му нанесъл щети за $20 000, за нещо което аз по-принцип не мога да използвам без (буквално) тонове допълнително оборудване, сензори, персонал и да не забравяме – сграда? Този пример е забавен с това, че ежегодно всевъзможни „организации на кръвопийците” декларират огромни загуби от пропуснати ползи защото аз, а може би и вие, не сме си купили този супер софтуер за хотел.

Предлагам да излезем от сложната сфера на софтуерните продукти за да бъде темата по-понятна на някой членове на форума с дървени глави.
Представете си че живея в съседство до лятно кино. Живея на петия етаж, което ми дава чудесна възможност да седна на терасата си и да гледам филмът, който дават в киното. Кой ще ми каже, има ли право собственикът на киното да ме съди за пропуснати ползи защото не му плащам билети? А за това че каня гости да погледаме кино?

Да ви кажа, ако могат да ме осъдят, значи нещо здраво вони...

Чувството ми за справедливост ми казва, че собственика на киното има право да ме ограничи, като си построи по-висока ограда (например), но не може да ми заповядва да не гледам през прозореца или да дойде и да ми го зазида.

Това което ме притеснява е, че като че ли управляващите и пиратите са сключили примирие (сигурно и някакви пари се въртят) и на площад „Славеков” се продават пиратски музика и софтуер свободно – на няколкостотин метра от съдебната палата. И защо, питам в крайна сметка наричаме крадци потребителите избиращи цената, която ги устройва?