Има едно фундаментално противоречие между интелектуален проудкт и стоковата му форма. То произтича от природата на интелектуалния продукт. За разлика от предметите, интелектуалните продукти изпълняват своето предназначение само ако се консумират от ДРУГ човек. Дори колкото повече хора ги консумират, толкова тяхната стойност е по-висока. Това е защото самата природа на интелектиалния продукт е различна от тази на предмета. Интелектуалния продукт е форма на "замръзнала" интелегентност, която се размразява, оживява само ако друг интелет я конусимира. Обратното, при предметите - техните свойства умират в акта на консумацията. Затова при тях е ценно да ги запазиш за себе си и да не позовлиш на другите да ги консумират вместо теб. исторически стоките са възникнали точно като производство на премети. Оттам и частната собственост - да забраняваш на другите да ти пипат твоята стока. Сега тази логика се прехвърля и върху новите интелектуални продукти и точно това поражда противоречието - нещо което е безкрайно по принцип се изиксва да бъде напъхано в крайната форма на частното право на собственост. За съжаление това противоречие все още не може да бъде реално преодоляно, защото причината то въобще да съществува не е нечия зла воля и глупост, а реалния факт, че авторите на интелектуалните продукти трябва да съществуват като разменят този свой иначе безкраен продукт срещу крайните продукти хляб, месо, коли, чадъри и т.н. Поради това те трябва да си пазят този свой безкраен интелектуален продукт като краен предмет за да могат да консумират други крайни предмети.

Метаморфи от всички вселени - обединявайте се!