Да си кажа и аз мнението въпреки че ей сега ще ме набиете 

Та за авторските и „сродните им” права не съм съвсем съгласен за опазването им във всеки определен случай и съответното извършване на престъпление ако бъдат нарушени ...

Пример – СОФТУЕР
Във всеки един случай притежаването на нелицензиран софтуер е нарушение на правата и престъпление. ОБАЧЕ ... примерно имам голямо количество пиратски софт, който първо никога няма да използвам с комерсиална цел и второ – вероятно никога няма да използвам дори и непрофесионално. Свалял съм си например CAD системи или DVD Maestro (цена около 4000$) ... и съм го правил само колкото да видя какво е това чудо ... и в двата случая имаме крайно специализиран софтуер с огромни ръководства за употреба и сравнително сложна употреба ... инсталирвал съм го 1 или 2 пъти и съм го разкарал. Съхранявам го на носители. Де юре съм за затвора. Реално не се чувствам престъпник. Поне в този случай.

Пример – ЛИТЕРАТУРА
Вече казах горе ... вероятно заемането на книга на приятел е престъпление ... чувствате ли се виновни ... това ми подвява и въпроса – обществените библиотеки плащат ли специални права за заемане на книгите и извършване на търговска дейност

Пример – Музика / Филми
Тук вече е малко по-сложно и при всяко положение се извършва престъпление, но ...

И ТУК ВЕЧЕ ЩЕ ЯМ БОЯ 

Според мен самите притежатели на правата на интелектуалната собственост сами си причиняват тяхното нарушаване. Защо мисля така? Задайте си въпроса каква е реалната себестойност на един продукт / интелектуална собственост и каква е продажната му цена. Считате ли че цената от 90$ за Уиндоус е реална или примерно 500-700$ за МС Офис или 50 до 100$ за игра? Или около 10$ за СД с музика или 20$ за ДВД с филм?

Според мен това не са реални цени. Какъв е резултата ... вихри се системно нарушаване на правата ... ако предположим че мога да закупя произволно СД с музика за 2-3$ дори и с ограничено качество на материалния носител (липса на книжка с текстовете на песните примерно или хипер луксозна картонена опаковка вместо пластмасова кутийка) или дори без наличие на материален носител през интернет, дали ще си дадеш труда да ровиш в нета и да търсиш пиратско копие? Аз бих казал не ... Кой би се юрнал да си търси пиратски Ундоус ако може да купи оригинала за 20 кинта вместо 180?

Като цяло в този ред на мисли – целия шум около законите за авторските права и тяхното спазване е просто фонов шум. Компаниите разпространителки/производители (според случая) са си направили много добре сметката ... при настоящите цени те си вземат тяхното въпреки пиратството ... всеки допълнителен напън, който би понижил ползването на незаконни копия в световен мащаб дори и с 5% си е дар от бога – ако дойде, дойде

ПП: ОЩЕ ЕДИН ВЪПРОС
Вземаме за пример „видеотека” – плащаш права за отдаване на филма под наем. Значи си платил правата за интелектуалния продукт. Доколкото тези права не са ограничени от определен срок то те са „вечни” ... обаче ако решиш да запишеш филма на DVD 9 за да запазиш оригиналния носител и да можеш да извличаш максимална печалба от инвестицията си ти извършваш престъпление ... за какво са платени тези права? За интелектуалната собственост? За носителя? За определен брой ползвания?

Дядо Мраз умря застрелян в гръб от Дядо Коледа