та значи в момента, в който авторското изкуство е стока, за него си важат напълно правилата за всички остнали стоки. не виждам какво има да се разсъждава тук за морал и морални основания. нормално е да си плащаш за стоката, която получаваш. разликите тук са от съвсем друго естество: за разлика от едното кило картофи, които като цяло са си кило картофи с минимални отклонения, един интелектуален продукт често може да се оцени единствено и само _след_ консумирането му. и това естествено може да доведе до чувството за прецакване - набутал си се и си получил нещо, за което не би платил, ако знаеше точно какво е. затова за нормално функциониране на индустриите ползващи интелектуални продукти е просто задължително да има възможност за опитване пред купуване. идеалният вариант е консумирам - харесва ми - плащам / консумирам - не ми харесва - не плащам. и, ъъъ, малкият проблем е превъзпитаването на населението, щото авантата е чиста далавера, И на индустрията, която няма причина да иска да се откаже от парите на нехаресващите. но малките проблеми, разбира се, се преодоляват.

а правата би трябвало да се _разделят_ на авторско право и комерсиално право. авторското право много често не ти дава право за комерсиална експлоатация на авторския продукт като най-обикновено следствие от индустриализацията на изкуствата и най-вече на тия, чийто продукт се ползва за забавление. обикновен пример: записал си песен, имаш договор с издателска звукозаписна компания. оттук нататък авторските права са си твои, но нямаш никакво право да разпространяваш песента сам - в общия случай право за това има издателската компания - следствие от начина, по който действа икономическата система: ако искаш сам да разпространяваш изкуството/продукта/стоката си, се лишаваш от смазаната маркетингова/рекламна/етц машина на системата, затуй делегираш комерсиалните права върху някой друг елемент от тая система.
и докато маршрута |автор -> индустриален субект| е някак си естествен, то обратния |индустрия -> изкуствено създаден "автор"| (да не посочвам примери) си е направо извращение и е показателно за необходимостта от промяна. най-лесният начин е използването на медия, която не изисква производствени мощности, тонове маркетинг и материални носители (мда, teh Internet). сега остава само да чакаме да се освестят повечето "производители" на авторски идеи и да изритат издатели, дистрибутори и прочие търтеи от веригата.