Заглавия: The Book of Ultimate Truths, 347 p., Raiders of the Lost Park, 350 p., The Greatest Show Off Earth, 318 p., The Garden of Unearthly Delights, 253 p.
Автор: Robert Rankin
Издадена : Corgi (1993, 1994, 1994), Doubleday (1995)
Жанр: ?

Съдържание: Непреразказваемо по начин, който би предал духа на книгите!

Оценка: Ранкин е автор на над десет книги и ако се съди по горните четири, всички те са написани в един и същи стил. Стилът му обаче е труден за описване. Това е смесица от Дъглас Адамс, Муркок, Сервантес, детски комикси, приключения в стил Батман или може би дори барон Мюнхаузен, разбъркана по непредаваем психеделичен начин и съдържаща елементи на детективска история. Две от книгите му са свързани (The Book of Ultimate Truths и Raiders of the Lost Car Park), други четири образуват световно известната Брентфордска трилогия (да, при Ранкин трилогиите не са от по три книги): The Antipope, The Brentford Triangle, East of Ealing и The Sprouts of Wrath. Всъщност в Брентфорд започва действието и на The Greatest Show Off Earth, така че има основания да се очаква, че въпросното селище е в основата на всички истории на Ранкин. Стилът на Ранкин е много лек, може би защото той (така поне изглежда на пръв поглед) не обръща особено внимание на сюжета. Историята (по принцип, а не на някоя конкретна книга) се развива сама за себе си, изпълнена е с нелогични и абсурдни ситуации, които не изглеждат измислени (това сигурно е белег за голямото му майсторство), а възникващи спонтанно (доколкото изобщо може да се приеме, че е възможно някоя от тях да се случи). За Ранкин няма нищо свято - нито езика, нито поне кралското семейство (както би могло да се предполага за един англичанин). В една от книгите си главният герой отвлича кралицата (безцеремонно напъхвайки я в багажника на колата, с която бяга). В резултат популярността й толкова много се покачва, че тя решава да си организира поне по едно-две отвличания, за да остане в центъра на общественото внимание (междувременно в действието взема участие - естествено с любовно похождение - и принц Чарлз). Но най-любимият похват на Ранкин е гаврата с литературните клишета: той например казва: “... Беше малко над среден ръст, каквото и да означава това”, или “... Както е добре известно (на тези на които това е известно)...”. В един момент разказва как героят дупчи с електрическа дрелка някаква окарина. В следващото изречение уточнява, че дрелката все още била без електрически шнур, но това нямало никакво значение, понеже в работилницата нямало контакт!? И за да бъде гаврата пълна, в скоби пита читателите (“Е, какво ще кажете на това?”). Той е способен да напише изречение от четири реда, в което всички думи започват с една буква, обяснявайки, че героят прави каквото прави, без да съзнава, че прибягва до алитерация. На друго място използва седем думи, започващи с “b”, за да изрази действия, свързани с блъскане по преграда. В The Book of Ultimate Truths (“Книгата на абсолютните истини”) между другото се разказва за въпросните истини, до които е стигнал един “гений” на човечеството. Една от тях е истината за чудесата в царството на животните. Но ако някому това би се сторило нормално (само докато не прочете каква е същността на тази истина), втората истина е тази за “феномена на спонтанно възникващата тълпа”, третата е за мистериите на времето, четвърта обяснява загадъчното свойство на химикалките да се губят, пета се занимава с привидно необяснимия факт, че след разглобяване на дадено устройство и повторното му сглобяване, остават две “излишни” винтчета, които не пречат устройството да си работи и без тях... Колкото и непреразказваеми да са сюжетите на романите на Робърт Ранкин, те обикновено се свеждат до спасяване на човечеството - спасителите по правило са двама и действат в стила на Монти Пайтън, тримата глупаци и дон Кихот взети заедно. Не че са глупави - само така изглеждат. Този похват изисква определено интелектуално ниво в читателя и който не вижда нищо смешно във фразата “Югославка марка дъвка за кучета” (измислена като тест на чувство за хумор от мен) по-добре изобщо да не разгръща книга на Ранкин. И все пак големи дози от Ранкин могат да се окажат прекалено силни дори за толкова пунтоемък човек като мен, например: първата му книга я глътнах наведнъж (тя между другото се оказа втората от дилогията - The Raiders of the Lost Park) и направо хлъцнах от възторг. Втората книга ми се стори с петдесет страници по-дълга, отколкото ми се струваше за уместно, третата вече четох с почивки и малко ми досади (това е първата книга от дилогията - The Book of Ultimate Truths - и според мен тя е с най-малко хумор, доколкото изобщо мога да преценя обективно). Наблюдава се и известно повтаряне на номерата, което показва, че дори писател от класата на Ранкин не е неизчерпаем.

Заключение: Направо се чудя какво да предложа! Все пак, ако се намери преводач на нивото на оригинала (но нека се има предвид, че предизвикателството е изключително), може би да се преведат в един том (общият им обем позволява това) двете книги от дилогията (The Book... и The Raiders...). Имам предвид, че първата е малко по-слаба и ако се започне само с нея, това може да отблъсне хората, които евентуално биха се възторгнали от втората.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.