Заглавие : The Seventh Sanctuary, 719 p.
Автор : Daniel Easterman
Издадена : Grafton, 1988
Жанр : Трилър

Съдържание : Книгата започва със серия убийства, свързани по някакъв начин с археологическа находка. Постепенно в центъра на повествованието застава Дейвид Розен - американски евреин и археолог, - както и красивата палестинка Лейла Рашид - негов гид. Става ясно, че някой се опитва да скрие всички свидетелства и да унищожи всички странични лица, случайно разбрали за съществуването и точното местонахождение на библейския град Ирам. Розен започва да научава някои неща и е отвлечен в града, а Лейла, заедно с полковник от МОСАД, тръгва по следите му. Пътуването до Ирам е свързано с преодоляването на ужасяващи с трудността си препятствия, но когато Дейвид най-сетне попада там, той остава като замаян, защото разбира, че се е натъкнал на нещо, за което никога не е предполагал, че може да съществува: напълно запазен, разположен почти изцяло под земята древен град с непокътната собствена инфраструктура, храмове, богата библиотека с безценни ръкописи, считани за безвъзвратно изгубени, и населен с голяма група германци от няколко поколения. Макар и изненадан, Дейвид в известна степен е подготвен за видяното, защото по време на проучването, предшестващо докарването му тук, той е попаднал на документи, от които е разбрал, че още през 1933 година тук е пребивавала германска експедиция, дошла из тези земи точно със задача да открие Ирам. Шеф на експедицията е бил видният на времето археолог фон Майер. Именно него среща тук и сега Дейвид, при това в ролята на тайнствен властелин на този подземен град. Фон Майер оставя Дейвид жив, вероятно имайки нещо предвид, защото става ясно, че точно той е наредил докарването му. Напълно случайно Дейвид се натъква на изключителна находка, убягнала дори на такъв корифей като фон Майер: в катакомбите на Ирам се оказват скрити скрижалите на Мойсей - каменните плочи, върху които той записал на върха на Синай десетте Божи заповеди, когато Господ лично му се явил. За съжаление, за да направи това уникално откритие, Дейвид се изплъзва на пазачите си за известно време, с което си навлича яростта на фон Майер, който разпорежда той да бъде убит на следващия ден... Междувременно Лейла и спътникът й се промъкват из пустинята през подстъпите към Ирам. Пътем се натъкват на следи от разбил се преди много години самолет и сред останките от катастрофата попадат на документи, разкриващи, че Ирам е немска база от края на Втората световна война, където е откарана малка група немски деца от чист арийски произход, която има задачата да се закрепи, да оцелее, да се подготви и да направи, когато му дойде времето каквото трябва за възраждането на великата немска нация. Лейла и спътникът й проникват в Ирам точно навреме, за да спасят Дейвид Розен, но за да се измъкнат всички, налага се да унищожат града. Единственото, което Дейвид успява са вземе със себе си са двете каменни плочки със скрижалите. Другият оцелял е Лейла. Тя му разказва за пъкления замисъл, за който той дори не подозира. Използвайки някои имена от документите, намерени сред останките на разбилия се самолет и пускайки в ход някои свои връзки, Дейвид и Лейла успяват да разберат за съществуването на елитния отряд “Валкирия”, членовете на който имат за цел да предизвикат въоръжен израелско-арабски конфликт, в резултат на който Израел да бъде унищожен като държава. В основата на плана е синът на фон Майер - понастоящем президент на Сирия. Той трябва да пристигне в Ерусалим за участие в мирна конференция и да сложи подпис под пакт за ненападение между Сирия и Израел. Този мирен акт трябва да послужи за знак Сирия да нападне Израел, а членовете на “Валкирия” имат за задача Израел да се окаже неподготвен да реагира в първия момент на атаката. Това си мислят, че са научили Дейвид и Лейла. Изходът, който виждат, е сигналът да не бъде даден, т. е. президентът на Сирия да бъде убит, преди да е сложил подписа си. Всичко е готово, но няколко думи в речта на президента спират пръста на Дейвид върху спусъка и в миг на прозрение той схваща какъв е истинският замисъл: президентът трябва да бъде убит от израелски офицер (един от валкириите), а това следва да даде достатъчно основания на Сирия за нападението срещу Израел. Дейвид премества прицела си върху офицера и ликвидира атентатора. Веднага е заловен. Книгата завършва с това как той вижда по ръцете на агентите-служители на МОСАД татуировката на членове от “Валкирия”.

Оценка: Сложен роман, наситен с много археология и моменти от бита на евреите (в това число безброй думи, фрази, наименования на ритуали и обреди - все на идиш/иврит). Противно на очакванията на читателя (но това се случва и при други книги на Истърман) кулминацията не е свързана с откриването на тайнствения град Ирам, защото според авторския замисъл то е само подготовка за разкриване на пъкления замисъл на питомците на фон Майер - валкириите. Интригата кара читателя да обръща страница след страница, но идеята с включването на нацисткия елемент според мен не е особено удачна, поради прекомерната си абсурдност - това донякъде намалява силата на внушението. Изненадващо мрачен е и финалът (все пак да не забравяме, че авторът не е американец и явно не се счита обвързан с правилото за хепи-енд на всеки роман). Доста сложна технически за превод заради еврейските реалии и професионално поднесената археологическа тематика.

Заключение: Въздържам се да я предложа за превод (ако ще и само заради огромния обем) като самостоятелна книга, но смятам, че ще трябва да се публикува, ако се вземе решения за издаването на (почти) целия Даниел Истърман.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.