Заглавие : Giri, 367 p.
Автор : Marc Olden
Издадена : Corgi Books, 1990
Жанр : Трилър

Съдържание : В основата на романа е дейността на измислената компания “Management Systems Consultants” (MSC) - фирма с почтена фасада, но на практика перяща пари и обслужваща престъпния свят на мафията (и то конкретно групата на Пол Молиз) с поверителна информация от архивите на полицията, заседанията на сенатски комисии, решенията на различни съвети на директорите, досиета от ФБР, ЦРУ и данъчната служба и т.н. Шеф на MSC е Тревор Спероухок. За него работи Роби Амброуз - бодигард, куриер на големи суми в наличност и секретни документи, инструктор на охраната по бойни изкуства, носител на черни пояси по карате, таекундо, Окинава-те, кунг-фу, шотокан, бо-джитцу и хвърляне на ножове. Освен това той е и стар познат на Тревор от войната във Виетнам, където Тревор е изпълнявал специални поръчки за ЦРУ, а Роби е бил “тюлен” от специалните служби на флотата. С MSC се занимава сержант-детектив Мани Декер - таен (работещ под прикритие) полицейски агент. Той също е експерт по бойни изкуства и се е срещал с Роби два пъти в турнир. И двата пъти Роби го е победил, като при втория дори съзнателно е счупил коляното му. Декер вече се е възстановил както от физическата, така и психическа травми. Сега неговата цел е разобличаването на MSC, но тази задача обещава да е трудна, защото компанията действа крайно внимателно и отбягва всякаква връзка с убийства. Но и Декер, и Тревор не подозират, че Роби извършва убийства и то доста често: всеки път преди участие в карате-турнир той убива по една жена и я обладава в мига, в който настъпва смъртта й. Един от най-силните богове Хачиман му се е явил и му е казал, че докато го прави редовно (това за него е жертвоприношение) няма кой да го победи. Действително вече трийсет турнира подред той е непобедим. Ситуацията се заплита от това, че Тревор, Роби и Декер се познават още от Виетнам. Там и тогава Декер е бил влюбен в Мичико - дъщеря на японския мафиот Чихара, работил заедно с ЦРУ, доставяйки наркотици за южновиетнамските марионетки, изнасяйки за себе си злато и вършейки какви ли не нечисти сделки. В един момент Тревор получава от Пол Молиз заповед да бъде ликвидиран Чихара заедно със семейството му като ненужен и опасен за ЦРУ и неудобен конкурент на самия Пол Молиз. За “услугата” Тревор ще получи голяма сума и възможност да отпочне собствен бизнес (сегашната MSC). Така и става, само че вместо Мичико е убита нейна приятелка, намираща се в момента в дома на Чихара. Всички (включително Декер) смятат, че цялото семейство е загинало, но 7 години по-късно (действието се развива през 1982) Мичико се появява, решена да отмъсти. Тя знае кои са виновниците. Първо отива при Декер, после се хваща на работа. Междувременно самоличността на тайнствения убиец на жени (Роби) започва да се изяснява. Една колежка на Декер от полицията работи по случая и обсъждайки заедно възможната схема, по която стават убийствата, двамата попадат на връзката между деня и мястото на престъплението и провеждането на карате-турнир по същото време и на същото място. Когато преглежда списъка на участниците, Декер разпознава името на Роби Амброуз (неговият стар противник) във всички от тях и нещата се изясняват. Преди един от турнирите Роби избира за жертва Мичико. Макар нейната истинска самоличност да е тайна за Тревор, той е обезпокоен от това, че тя веднъж го е нарекла “майор” (както са го наричали само във Виетнам) и от съвпадението между нейната поява и странната смърт на Пол Молиз и на още един от участниците в убийството на Чихара. Без да има доказателства, той изпитва силни съмнения, че това е по чудо оживялата дъщеря на Чихара, дошла за да си отмъсти. Понеже от участниците са останали живи само той (Тревор) и Роби, значи следващите в нейния списък са именно те. Начинът, по който действа показва, че владее източните бойни изкуства, но за майстор като Роби тя е несериозен противник. Така че ден преди поредния турнир той я принася в жертва на “своя” бог Хачиман. За Декер е ясно кой е убиецът, но съществува сериозен проблем: въпреки съществуващите преки и косвени доказателства срещу Роби, той е единственият начин за шефа на Декер да получи отвътре информация за делата на MSC и да сложи край на фирмата. Така че Роби получава имунитет - е, докато шпионира за полицията. Имунитет, който Декер не може да му даде. Има само един възможност и тя е свързана със следващия голям карате-турнир в Париж, в който Роби се кани да вземе участие за последен път. Декер също решава да участва. Тайното му намерение е да убие Роби, който е психопат и не заслужава да живее. За щастие Декер е поддържал формата си, но достатъчно ли е това да се победи такъв експерт като Роби? Тук играе роля и психологическият фактор от двете последователни загуби на Декер от Роби в предишни турнири. Двамата се срещат на финала. Роби пак е убил жена, умилостивил е своя Хачиман и знае, че не може да бъде победен. Още по-малко от Декер. Схватката се развива в негова полза: Роби е нанесъл 3 точни удара от необходимите четири и си играе с Декер като котка с мишка. Той чака последните секунди на мача, за да го смачка. И в този момент вижда погледа в очите на Декер. И си спомня думите на Хачиман от видението, че не можеш да убиеш онзи, който вече е приел смъртта в себе си. Такъв като Декер, който е загубил любимата си и знае, че след малко може да загуби и живота си. Това разколебава за миг Роби, миг от който Декер се възползва, за да го убие на татамито.

Оценка: Една значително по-добра книга на Марк Олдън от Dai-Sho. Обстановката, в която се развива действието е много по-реална. Мотивировката на героите изглежда много по-правдоподобна (макар да е трудно да се разбере психопат като Роби и да не става ясно къде се е губила Мичико цели седем години, преди да се появи един Бог знае от къде). Проблемът идва от това, че авторът е възприел много особен стил на разказване: той започва действието сякаш търкаля голяма аморфна топка, от която като грънчар откъсва късове и започва да ги моделира когато и както му скимне. Технически това означава, че в един момент започва нова глава, прави се скок в миналото на поредния герой и започва да се разказва за него. Няма такова нещо като уплътняване на образа чрез действия, реплики или малки странични истории, изобщо не става дума за постепенно разкриване на миналото. Не, щрак с пръсти и разбираме кой е Тревор, ново щрак и се запознаваме с миналото на Декер, трето щрак и научаваме всичко за Роби, още веднъж и ни става ясно какво се е случило с Мичико и т. н. общо 7-8 пъти. Героите са някак безлични (освен Роби, който добре се запомня). Книга сходна с тези на Лустбадер, само дето й липсва подплънката от източна философия: и Роби и Декер са си американци-ветерани от Виетнам, а Мичико нито успява да развълнува някого, нито има претенциите да има богат душевен мир, тя просто действа, тласкана от желанието да отмъсти.

Заключение: Не знам, определено по-добра книга от Dai-Sho, но дали си струва издателството да отваря нов цикъл с такава като нея? Според мен не е чак такъв връх, за да се рискува с убеждението, че ако не се продава добре, поне е качествена литература (макар и това да не е кой знае какво като успокоение). Все пак с мнение съм да не се превежда.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.