Заглавие : Eyes of a Child, 594 p.
Автор : Richard N.Patterson
Издадена : Borzoi Book, Alfred A.Knopf, Inc., 1994
Жанр : Криминална (съдебно-процесуален роман)

Съдържание : Рикардо (Ричи) и Тереза (Тери) Ариас се разделят. Започва спор относно родителските права над единствената им дъщеричка Елен. Оказва се, че Ричи е в състояние да заблуди всички (освен Тери, естествено) за истинската си същност - измамник, лентяй, егоист и абсолютен социопат. Тери, която по професия е преуспяваща адвокатка, отива при своя бос Крис Паджет - милионер, също адвокат с добро име, потенциален кандидат за сенаторско място. Крис е отдавна се е развел и живее заедно с 16-годишния си син Карло. В очакване на делото, което трябва окончателно да реши на кой от двамата родители да остави Елен, Ричи и Тери живеят в изключително изнервена обстановка. Проблемът е в това, че Ричи държи на Елен, защото по този начин може да разчита на значителна финансова издръжка от Тери, която печели доста над средното. И за да постигне целта си той е готов на всичко. Той е сатанински умен и подхожда към всяка поставена цел с необходимата предварителна подготовка. Книгата се развива около два процеса. Първият от тях е гражданско дело относно временно предоставяне на родителски права на единия от двамата родители, докато въпросът не се получи окончателното си решение. Съдията дава тези права (въпреки съвета на съдебния експерт, който препоръчва обратното) на Ричи. Минава известно време и съвсем неочаквано Тери научава от детската градина, че малката Елен си е вдигала рокличката пред момченца. Ричи твърди, че детето му е станало жертва на перверзните наклонности на Карло (синът на Крис). Още незапочналата връзка между Тери и Крис е на прага да се разпадне. Разстроена от случилото се Тери предупреждава Ричи, че държи и тримата да минат на психологическа експертиза, за да се види какво лежи в основата на ужасния инцидент и да се прецени най-обективно на кого да бъде оставена Елен. Изправен пред перспективата да бъде разобличен (защото разбира, че няма никакъв шанс да заблуди подробния психологически тест с над 500 специално формулирани въпроси, на които трябва да отговори), Ричи уведомява Тери, че е подал запечатани (с уговорка на условията, при които трябва да се разпечатат) обвинения срещу Крис и Карло. Отварянето на тези обвинения ще съсипе незапочналата политическа кариера на Крис, ще разбие психиката на Карло и може би окончателно ще даде на Ричи всички права над Елен. И точно в този момент, съвсем удобно за всички, Ричи е убит. Всъщност това убийство става още на първите страници на книгата и читателят знае, че става дума именно за убийство. Но то е така направено, че се създава впечатление за самоубийство. По стечение на обстоятелствата в този момент Крис и Тери са в Италия. Това първоначално отклонява вниманието от тях. Но съвсем скоро съдебномедицинският експерт установява, че обстоятелствата практически изключват версията за самоубийство и вниманието на полицията се прехвърля върху хората с евентуален мотив. Един от тях е Крис. Тук се намесва и политически момент: Тери също има известни основания да желае смъртта на бившия си съпруг, но противникът на Крис в започващата предизбирателна кампания (Крис се готви да стане сенатор) вижда в случилото се удобен повод да свърши с Крис. И той използва влиянието си да даде чрез областния прокурор необходимите разпореждания полицията да се насочи именно към него. В хода предварителното следствие (една цяла част от книгата - близо 100 страници - е посветена на него) се натрупват се маса косвени улики и всички те естествено сочат все към Крис. Не след дълго той е арестуван - всъщност с това приключва първата четвърт на книгата и започва същинската й част. Следващите няколко глави (оформени като отделна малка част от книгата) са посветени на процедурата по избор на съдебните заседатели (с подробно описание на всички технически хватки, ограничения, правила и съображения, от които се ръководят обвинението и защитата). След това започва процесът - на него са посветени около 200 страници. Всяка отделна глава се развива в две части: разпит на свидетелите, извиквани от обвинението и последващ кръстосан разпит на същите свидетели от защитата. За съдебните заседатели става все по-ясно, че Ричи е убит, но умелите ходове на адвокатката на Крис посяват семето на съмнението, че убиецът е именно той. Интригата се свежда до това дали те ще го намерят за виновен или ще го оправдаят. От време на време авторът отделя внимание и на сеансите при детски психолог, на които Тери редовно води малката Елен, чиято психика е тежко обременена от привързаността към убития й баща и от още нещо, за което тя не иска да говори. Противно и на най-оптимистичните очаквания на защитата, журито на съдебните заседатели намира Крис за невинен и по четирите обвинения, по които е подведен. Съдията го оправдава напълно. Само дето не е ясно кой е убиецът. Накрая се разбира, че не Карло, а именно Ричи е бил педофилът, позволил си да пипа детето си по срамни места. Тя е споделила случката с баба си (майката на Тери), тя изважда от мазето стария револвер, който си е купила преди много десетки години (преди да започне да се води строга отчетност кой купува оръжие), отива вечерта в дома на Ричи и застрелва перверзния си зет, симулирайки самоубийство.

Оценка: Съдебно-процесуален роман в стила на Ърл Стенли Гарднър (баща на крайно привлекателния образ на Пери Мейсън и неговата секретарка Дела Стрийт). Може да служи като учебно пособие на студенти-прависти, готвещи се да станат адвокати. Техниката на разпита, улавянето на онова в свидетелските показания, което може да ги обезсмисли и дори да се използва срещу тезата на обвинението - тези неща са перфектно изпипани. Отлично е написана и първата част на книгата - там, където се изгражда основата на психологическия двубой между Тери и Ричи. С удивителна изобретателност авторът създава ред ситуации, в които илюстрира как може да се използва заплахата от получаване на права над едно дете за тормоз на другата страна. Много интересна от чисто информативна гледна точка е и частта, в която се избира състава на съдебните заседатели (аз специално не бях чел друга книга с такова ниво на подробности). Отделните елементи на книгата са добре изпипани. Проблемът им идва в тяхното не чак толкова удачно композиране в едно цяло. Първо, малко еднообразен е подходът (но пък е толкова характерно американски) към обясняване на житейските проблеми в зряла възраст с детски травми от (естествено!) фройдистки характер: перверзни моменти във взаимоотношенията майка-син или баща-дъщеря (за книга с толкова малко основни действащи лица, трикратното използване на подобен мотив е малко прекалено). Второ, въпреки страхопочитанието на средния американец към даването на показания (в съда) под клетва, всичките трима главни потърпевши (Крис, Тери и Карло) или скриват истина, или направо дават неверни показания (да, без да са заплашени от разкриване) и точно на това се крепи опитът на автора да създаде някакво напрежение. Трето (и най-важно), именно в липсата на напрежение е основният недостатък на книгата: тя се развива някак вяло (много досадно е започването с факта на убийство и последващото му обосноваване и разплитане в ретроспективен план - винаги ми се е струвало, че това говори за писателска “недостатъчност”). Натрупването на косвени улики срещу Крис не е построено да предизвиква някаква тръпка, а и самите образи не се безусловно положителни. Единствено адвокатката на Крис - Керълайн - буди възхищение с добрата си реакция и удачните си адвокатски находки от чисто процесуален характер, но за нещастие тя не е изградена като основен образ. Интригата не е заплетена както трябва: дълго преди финала на книгата аз бях готов да се обзаложа, че убиец е майката на Тери и че точно Ричи е первертът, травмирал много ловко малката Елен. Всъщност, споменавайки за финал, трябва да поясня, че и финал няма. Доста след снемане на обвиненията срещу Крис и разкриване на истинския извършител на убийството, книгата все се точи, сякаш търсейки удобен повод да свърши. Както вече съм писал и в други анотации, липсата на достоен финал (поанта) в амбициозен роман сваля цената му много. Останах с впечатлението, че авторът се е концентрирал (и ако това е така, постигнал го е напълно) върху психологията: в действието са замесени трима психиатри (или психоаналитици) и много страници са посветени на вътрешните терзания на героите, на казаното, недоизказаното и останалото скрито, на внушенията и самовнушенията.

Заключение: Не знам! Книгата е чудесна в психологически и съдебно-процесуален план, но сериозно куца в поддържането на активен интерес към интригата (която почти липсва). Прекалено е дебела за това, което предлага. Аз лично бих си купил три книги (общо със същия обем) за Пери Мейсън, вместо точно Eyes of a Child! Подозирам, че няма да стане хит на нашия пазар. Ако има време за това, нека я прочете за мнение още някой.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.