Заглавие : Nest of Vipers, 406 p.
Автор : Linda Davies
Издадена : Doubleday, 1995
Жанр : Трилър

Съдържание : Сара Йенсен е един от най-добрите дилъри, занимаващи се с покупко-продажба на валута за една банка в лондонското Сити. Джеймс Бартроп - завеждащ отдел за борба с наркотиците в MI-6 - успява да убеди Антъни Барингтън - управител на Бенк ъф Ингланд, централната английска банка - да вербува опитен дилър, който да постъпи на работа в банката ICB,която регистрира големи печалби от успешни сделки с валута. Подозрителното в тези сделки е, че те стават винаги малко преди групата на седемте най-развити страни (G7) да обяви взети важни решения, повлияващи взаимните курсове на основните валути. Бартроп храни стара неприязън към Антонио Фиери - мафиот, който се занимава с контрабанда на наркотици в големи мащаби. По една случайност гласът на Фиери е бил разпознат при подозрително обаждане до банката ICB. Има голяма вероятност да се натрупат улики срещу него като се тръгне по линията на връзките му в международните банкови среди. Логиката на повествованието нататък е ясна: Барингтън, действайки от името на Бартроп, вербува Сара за идеята да постъпи на ICB и да разбере какво става там. Тя, разбира се, ще действа сама: ако успее - всичко е наред, ако се провали - тогава няма кой да й помогне. Сара не знае за съществуването на Бартроп и не подозира за евентуалната роля на Фиери. Предизвикателството е съблазнителна възможност Сара да изпита някоя нова тръпка. Скоро планът е приведен в действие: Данте Скарпирато - главен дилър на ICB - наема Сара за валутния отдел на банката. Тя се запознава с новите си колеги - Метю Арнот, който от самото начало не скрива своята неприязън към нея, и Саймън Уилсън, който е по-неутрален. Сара помолва чичо си Джейкъб Голдсмит - бивш експерт-касоразбивач - да й намери няколко устройства за подслушване. Едното монтира в офиса, другото в дома на Карла Витале - приятелката на Метю Арнот, - използвайки познанството на приятелката си Масуми с нея. Подозренията й са насочени и към мрачния, затворен и демоничен Данте, но с него има само един път - през леглото му. За щастие приятелят на Сара и брат й заминават на алпинистка експедиция в Хималаите, където ще се забавят месеци. Скоро след това ICB провежда операция по покупка на марки и в интервал от няколко часа спечелва няколко милиона долара. Операцията е предхождана от подозрителни действия от страна на Метю Арнот и Данте. Подслушвателните устройства регистрират съмнително обаждане до Метю от Карла, след което той излиза да използва мобифона си. Телефонът в дома на Карла е записал обаждане от Италия с кратки инструкции да се купуват марки. Без още Сара да знае това, оказва се, че в играта е замесен и Кеслер - един от директорите на банката. От общи съображения за сигурност той дава на Метю устройство за прочистване от подслушвателни устройства и скоро Метю намира за свой ужас устройствата както в офиса им, така и в дома на Карла. От Карла разбира, че сред гостите в дома й е била и Масуми, а вече знае, че тя и Сара са приятелки. Връзката е ясна... или поне така му се струва. Отива при Масуми, пребива я и научава от нея, че е действала по молба на Сара. Масуми се обажда на Сара по телефона и й казва, че е признала истината. Работата е в това, че самата тя не знае защо го е направила. В изясняващ разговор със Сара Метю остава с впечатлението, че тя е искала да се снабди с компрометиращ материал срещу него, усещайки неприязънта му. След известно време е направен нов валутен удар - този път с италиански лирети. Само че сега, за да остави впечатление, че има и финансов интерес, Сара взема и лично участие - за няколко часа сметката й набъбва с 3 милиона долара. Метю признава пред Кеслер, че има и нов играч, той се обажда на информатора в Италия - не кой да е, а самият финансов министър Катания, изнудван на базата на заснети любовни сцени между него и Карла. В основата на всичко, разбира се, е самият Фиери. Катания, заплашен от разкриване, изпраща наемната убийца Кристин заедно със сътрудниците й: тя трябва да ликвидира Сара, Скарпирато (Кеслер подозира, че Сара е споделила наученото с неучастващия в играта Данте) и Масуми. Сара се спасява по чудо благодарение на непланирано пътуване до Швейцария, където личният й банкер е обезпокоен от 3-те милиона, преведени по сметката й. Оказва се, че последният удар е бил клопка - Барингтън е създал условия за него, но е поискал да се контролират известен брой съмнителни шифрови банкови сметки за неестествено големи суми, внасяни по тях скоро след акцията. Разбрала междувременно от вестниците за убийствата на Данте и Масуми, Сара се обръща за помощ към чичо си Джейкъб и той я скрива при свой приятел в Мароко. Оттам Сара изпраща копия от всички записи на телефонни разговори (както и от видеокасетите с любовните игри между Катания и Карла, които една позната на Джейкъб открадва по поръчка от дома на Карла) до вестник Таймс. Редакторите, желаейки да проверят каква би била евентуалната реакция на замесените лица, се обаждат на Катания и му прочитат материала, който възнамеряват да публикуват. По време на разговора с помощта на намеци се изяснява, че Катания е склонен да отмени смъртната присъда срещу Сара, ако тя се откаже от разобличенията си. Така и става... или поне така изглежда. Сара използва възможността да се движи в безопасност като се връща в Лондон. Ясно е, че иска по някакъв начин да си отмъсти. Тя вече подозира, че не Барингтън е замислил цялата операция. Научава от него кой стои в основата. Междувременно Кристин (наемната убийца) е изненадана, че платеното убийство на Сара е отменено и решава да разбере за какво става дума. Връща се в Лондон (тя действа базирана в Италия), среща се със Сара и успява да я убеди да й разкаже каквото знае. Наученото я смайва - още повече с размера на сумите, които се печелят буквално за минути. Обажда се на Фиери и му казва, че Катания е на прага да бъде разкрит. Той й нарежда да ликвидира Кеслер - единственият останал жив, който знае какво и как става. Кристин го убива. Същата нощ е убит и Катания. Но телохранителят му успява да рани единия от убийците и той е отведен в болница. Ясно е, че сигурно ще бъде принуден да проговори. Фиери инструктира Кристин да се спасява и тя заминава за Рио де Жанейро. Самият той е арестуван по подозрение в организиране на убийството на висш държавен служител. Сара заминава за Хималаите при брат си и приятеля си. Барингтън си измива ръцете. Единствен Бартроп би искал да разбере какво точно се е случило, но няма кой да му разкаже... поне засега.

Оценка: Романът бледнее и като трилър, и като загадка, и като описание на бита на банковите дилъри. Образите са скицирани и действията им не са добре мотивирани. Личи си че авторката е жена: донякъде се запомнят само женските образи, а мъжките или дразнят, или не оставят следа в съзнанието на читателя. Дори самата Сара не е истински положителен герой: тя например задържа нечестно спечелените 3 милиона, а междувременно се чуди какво да направи за най-близката си приятелка, пострадала след като е действала от нейно име. Буди известно недоумение и лекотата, с която тя се пъхва в леглото на малко страшния Данте, още повече на фона на топлите чувства, които храни към заминалия в експедиция неин приятел. Представена е като много умна, а всъщност се лута, действайки напосоки и тласкана от чисто женски страх (той поне изглежда истински). Връща се в Лондон да отмъсти (на Барингтън, на Бартроп, на Катания), но въпреки твърдата си решимост няма и най-малка идея как да го направи. Само случайната връзка с Кристин й помага да постигне нещо. Самата Кристин, въпреки хладната си пресметливост, едва ли би могла да обясни защо се обажда на Фиери. Тя работи за Катания и дори да се опасява, че той може да бъде разкрит, тя разполага с варианта Рио де Жанейро (където в крайна сметка й се налага да замине). Освен това тя не е пряко застрашена от арестуване, ако Катания бъде задържан - връзката с него е само по телефон и няма никакви веществени доказателства за това, че е убивала по негова поръчка. Удивлява и лековатата наивност, с която Барингтън (висш държавен служител на английското правителство) се съгласява да стане маша в ръката на доста по-нископоставения от него Бартроп. Неясен остава образът на Саймън, а Данте е пуснат само за отклоняване на вниманието. Фиери (който уж е централна фигура) се споменава по веднъж в началото и в края на книгата. Авторката често използва дилърска терминология, но проявява доста снизходително отношение към интелекта на читателите си, обяснявайки му очевидни неща. Липсва й техника на писането, в книгата отсъстват описания на местата, където попада, диалозите не са добре поставени, образите не са доизпипани, интригата издиша, мотивировката не убеждава. Най-хубавото нещо, с което ще запомня тази книга, е снимката на писателката на задната страница на обложката. Оставам с недоумението защо е изоставила преди три години кариерата си на дилър, за да напише една толкова нескопосана книга. Надявам се следващата да е по-добра. Защото тази вече съм я забравил.

Заключение: Мисля, че е ясно: не!

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.