Заглавие : The Second Sunrise, 613 p.
Автор : Geoff Pike
Издадена : Random House, Australia
Жанр : Сага (+други неща)?

Съдържание : Ще предупредя, че книгата не може да се преразкаже, така че тук просто ще обясня за какво става дума. Това е една приказка, която започва през 1915 година в Хонконг. Бащата на Бен Деверил го дава на работа при свой приятел на един кораб и момчето получава своята закалка там. Няколко години по-късно отпочва собствен бизнес, вече научил много неща за корабоплаването по хонконгското крайбрежие и за търговията там. Не се гнуси от никаква работа и бързо се замогва. След известно време се запознава с китайката Ли. Семейството й я е отхвърлило, защото в чертите й има нещо европеидно (а следователно грозно за китайците). Но за Бен тя е красавица. Не след дълго тя забременява, но враговете на Бен правят така, че в нощта на раждането (по една случайност на Бен се налага да отсъства), Ли е убита, а изплашената гувернантка избягва с малката току-що родена Сю Синг. Бен никога не вижда дъщеря си. Гувернантката отвежда Сю при един таоистки отшелник - стария То - и остава с нея при него. Той често е навестяван от останалия без баща А Кеунг, за възпитанието на когото е полагал известни грижи. Сега вниманието му обаче се измества към Сю, още повече, че развитието на малкия А Кеунг от известно време го безпокои. Той се е захванал да го обучава в духа на таоизма, но момчето има склонност към насилие, която не може да овладее. Виждайки, че То се занимава с по-голямо желание със Сю, отколкото с него, сирачето започва да изпитва люта ненавист към момиченцето. Не след дълго То отпраща детето под претекст, че трябва да опита сам да потърси път в живота. Казва му да се върне, когато почувства, че е пораснал и помъдрял. После прехвърля цялото си внимание на Сю. Тя е пълна противоположност на А Кеунг - мила, чувствителна, нежна и очарователно красива, но... отново с европеидни черти. Покрай То тя се запознава не само с таоизма, но научава и много други неща. Едно от тях е бойната техника в стила на Белия Жерав. Когато пораства, То я отвежда в храма на Белия Жерав и там й я научава на онова, което така и не се е решил да предаде на А Кеунг. Това знание е осъдено да остане погребано в подсъзнанието й до момента, в който ще й се наложи да го използва. Няколко години А Кеунг се завръща. Бродил из цял Китай, бил е дори в манастира Шао-Лин и е овладял кунг-фу. Но не е само това - той може да се бие в петте основни стила - умение, с което малцина могат да се похвалят. И естествено не се е отървал от склонността си към насилие. Успява да измами учителя си То, да го упои с отрова, която забавя реакциите му и съумява в отсъствието на Сю да надделее в традиционния двубой между учител и ученик. Двамата със Сю напускат мястото, където е минало детството им. В последния момент Сю въпреки присмеха на А Кеунг взема ръкописа, над който То се е трудил през целия си живот. Това са няколко тома, озаглавени “Вторият изгрев” (заглавието на книгата). И оттук нататък започват изпитанията за Сю: първо А Кеунг я продава на дебелия месар Фан. Въпреки многото бой не успяват да я пречупят и я дават мадам Фунг, която има пушалня на опиум и дом за масаж, обслужван от млади китайки. Там я възпитава А Гум, която й помага да израсне като истинска китайка, научава я да чете и да пише, и й спестява униженията на ранното проституиране. Когато все пак в пушалнята на мадам Фунг започва все по-често да се навърта местния тайпан Чинг и още повече, след като дава на Сю Синг голям топаз в залог на скорошното й дефлориране, тя избягва (за Чинг работи и А Кеунг, който си е спечелил репутацията на жесток и непобедим боец, изпълняващ специални и неособено деликатни поръчения от страна на Чинг). Поради липса на нещо по-добро тя се обръща за помощ към оказващия й специално внимание капитан Тоби Хайд-Уилкинс от корпуса на британските войски, който често се е срещал със Сю по време на светските й посещения на приеми заедно с другите момичета от дома на мадам Фунг и един-два пъти се е застъпвал публично за нея. Тоби я скрива временно при свои познати в провинцията. Двамата преспиват и това се оказва върховно изживяване за всеки от тях. Племенник на семейството, при което Сю живее, е доктор Сун и от него тя научава всичко за традиционната китайска медицина - билки, масажи, техники за медитация, акупунктура, акупресура, прогаряне в определени точки с нагорещени игли и какво ли още не. Започва Втората световна война и през 1941-а Япония се включва в нея. Не след дълго Хонконг пада и всички чужденци са арестувани. Бен Деверил загива, потапяйки японски катер в паметен рейд. Тоби е хвърлен в лагер, но таи надежда някога да избяга. Работещата в някаква таверна Сю е арестувана, защото се е осмелила да поиска от един японски войник да си плати храната. В затвора я пребиват. За нейно щастие японският й надзирател в затвора става свидетел как те се съвзема след жестокия бой, който й нанасят и я препоръчва на страдащия от какво ли не военен наместник на Хонконг генерал Тошидо. Сю съзира открилия й се шанс и влага всичките си умения да излекува генерала. Под нейните грижи той скоро започва да се чувства все по-добре и направо се подмладява. Междувременно Чинг и А Кеунг замислят пъклен план: те знаят, че Тоби е арестуван и вече са научили за връзката му със Сю. Чрез подставено лице успяват да подмамят малка група военнопленници да избягат и съобщават на японците за планираното бягство. Всички са заловени и А Кеунг измолва да му бъде предоставена честта сам да отсече главата на Тоби. Скоро войната свършва, но още преди края й генерал Тошидо се самоубива. Чинг се опитва да прелъсти хубавата Сю, но нейна стара приятелка от дома на мадам Фунг го убива в момента, когато изглежда, че нищо не би могло да я спаси от жестокото изнасилване. За Сю започва да се грижи англичанинът Себастиян Мастърс. Не след дълго, въпреки съмненията й, той успява да я убеди да се замине с него за Англия, където я представя на родителите си. Баща му я приема безрезервно, но майка му и сестра му - не. Въпреки всичко не след дълго те се оженват. Себастиян започва работа за Външното министерство с надежда да бъде върнат като дипломат обратно в Далекоизточна Азия. Сю се захваща с превод на огромния труд на своя учител То. Постепенно работата на Себастиян и дългите му отсъствия от дома издигат бариера между двамата. След известно време Сю забременява и скоро след това разбира, че Себастиян е хомосексуалист - тръпката, която е почувствал за първи път по време на военнопленничеството в Хонконг се е оказала прекалено изкусителна за него. Това е краят - тя се договаря с бащата на Себастиян да роди детето, да се откаже от правата си върху него, но да се върне в Хонконг и да се разведе с мъжа си. Така и става след като се ражда малката Нова. Годината е 1950-а. В Хонконг Сю се запознава с американския кинодокументалист Сам Данович, който научва за превода на “Втория изгрев” и я уговаря да замине с него за Калифорния. Там се намира издател, който силно се заинтригува от книгата: компилация от стихове, философски размишления, съвети за правилен начин на живот, отдавна забравени рецепти на тибетската медицина, считани за изгубени лекарства на Жълтия император и т. н. и т. н. - осем тома от по 500 страници. Книгата се радва на невероятен успех, но Сю чувства, че трябва да се върне в Хонконг. Тревожи я тайната на нейния произход. Тя вече е разбрала кой е баща й, но с нищо не може да докаже, че тя е негова дъщеря на адвоката, когото той е оставил за изпълнител на завещанието му. Макар оставеното да представлява огромно състояние, единственото, което я интересува, е домът на Бен Деверил. Тя го купува от адвоката (парите, които би могла да наследи, не я вълнуват) и решава да възстанови едновремешния му блясък. В този момент се появява злодеят А Кеунг, който от вестниците е научил за успеха на омразната му Сю. По време на странстванията си из Китай, А Кеунг е овладял и тайните на черния таоизъм, които му дават власт над всяка човешка душа. Той посещава Сю и успява да вземе три косъма от косата й. Скоро след това Сю започва да губи интерес към живота. Заплашва я смърт, но старият й приятел доктор Сун я отвежда при един от последните бели магьосници на таоизма, който я връща към живота. Тя разбира, че е дошъл моментът за разчистване на сметките с преследващият я А Кеунг и се изправя в двубой срещу него. Загадъчното тайно умение на Белия Жерав се събужда в паметта й и в една невероятна експлозия на бойни умения и рефлекси тя сразява А Кеунг още с първия удар. Междувременно, забравил за договорката между тях, от Англия пристига и бащата на Себастиян с порасналата Нова. Майка и дъщеря се събират. Нова естествено е взела чертите както на майка си, така и на баба си. Къщата на Бен изглежда както преди десетилетия. Пристига адвокатът му, който отдавна е запленен от красотата и сдържаното изящество на Сю Синг и в знак на негласно признание, че тя е пълноправната наследница на покойния Бен Деверил, й дава прощалното му писмо до детето, което той така и не е видял. Благодарение на някакво трудно обяснимо прозрение той е знаел, че ще се роди дъщеря, той й е измислил името Сю Синг - Малко облаче - и е оставил няколко напътствени думи за след смъртта си. Това е всичко, от което тя има нужда. От терасата на къщата изправена до дъщеря си Сю Синг гледа към морето, където бягащата по вълните шхуна е подгонила няколко малки облачета в небето.

Оценка: Много ми е трудно да преценя. Това, което бе интригуващо за мен (всички моменти, свързани с източните бойни изкуства, които са предадени крайно достоверно и никак не са малко на брой) може би ще бъде неинтересно за жените-читателки. Онова, което мисля, че на тях би им харесало - историята на трудната съдба на едно момиче, опасността всеки миг да бъде насилено и по някакво чудо всеки път разминаващо се с злочестието, - точно това на мен ми се струва малко преиграно и доста натъкмено. Затова и написах в началото, че това е нещо като приказка - всичко се развива от лошо към по-лошо, но накрая нещата се оправят. Трудно ми е да преценя и за каква точно читателска публика е тази книга. В главата ми се върти нещо като момичета между 12 и 20 години. Не знам дали този кръг не е прекалено тесен. Може и да се лъжа. От гледна точка на чисто литературните качества (които могат да поизбледнеят пред сумата, която читателите ще трябва да платят за два тома от по 400-500 страници) авторът се е постарал да създаде правдоподобна картина на Хонконг от предвоенните години. Бледнеят епизодите в Англия и Америка, които (слава Богу) са попретупани. Въпреки всичко прочетох книгата за три-четири нощи, като последните страници приключих една сутрин, закъснявайки с два часа за работа. Не знам дали това става за препоръка, но по-силни думи не мога да използвам, а по-слаби не искам. Общо взето, книга за Хонконг напомняща с нещо неуловимо на Тайпан (въпреки че паралели не могат да се правят). Сложна книга, която на някои ще се хареса, други ще отрекат. Ако не беше толкова дебела... (а би ли могла да бъде по-тънка?).

Заключение: Не знам, все пак може би да не се превежда, макар че ще е жалко. Книгите на подобно ниво за Далекоизточна Азия не са чак толкова много на нашия пазар.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.