Пак казвам - нека се разграничим от религията. По онова време ислямът е бил хилядократно по "демократична" (гъвкава?) религия от християнството.
Нека не объркваме нещата със съвременния ислямски фундаментализъм, избиващ на тероризъм, и то в световен мащаб.
Ислямският тероризъм е една извратена (изключително извратена, не мога да намеря по-адекватна дума) на една закъсняла форма на опит за възвръщане на "доминацията" на исляма. Но на религията. Не и на културата, изкуствата и науките на ислямския свят.
Виж за влиянието на османската империя... Трябва да се замисля преди да си дам мнението. Но винаги ме е озадачавал фактът, че в османската империя зърното, което арабите са носели в себе си (зърното на цивилизационност, култура, знания, науки) е _закърняло_. Не мога да си дам точен отговор.

П.П. И като малко смешен пример: Не си спомням кой френски крал беше анатемосан от папата. Някой Франсуа "намсикойномер". Дето беше молил за прошка папата пред папския дворец в Авиньон. Май дори е бил загърнат с конски чул като пилигрим. Казвам - не помня точно.

"Красиви сме, но бодем!"