това вече е за клуб ненаучна фантастика
за излизане от играта и дума не може да става, забрави просто. ако не ти се играе, просто я губиш и това е. и не ги слушай тези, дето нашепват разни ереси че можем да кажем "не" на варварщината и да заживеем по законите на всеобщото братство.
да обобщим концепциите - една част от хората, тези като тебе, са непримирими идеалисти и искат от все сърце да затрият "военщината" от лицето на земята. най-лесния начин да ги изкараш от кожа е да им покажеш баланса с разходите по построяването на една атомна подводница, а на заден план умиращо от глад негърче. друга част са доброжелателни "реалисти", които признават с неохота че армиите са необходими, защото "още не сме дорасли", но по принцип насилието е лошо нещо и ако има начин биха го премахнали.
третия лагер, към който се числя и аз, гледа на живота механистично - все едно гледаш отворен часовник със всичките му мърдащи колелца. войната и насилието е едно от тези зъбчати колелца, и то с много важна роля. премахнеш ли го, часовника на живота ще спре.
всичко това е хубаво, ама какво да правим като емоционално просто не можеш да понесеш мисълта за страданията които функционирането на този модел изисква? това е всъщност най-сериозната причина за крайната непопулярност на механистичния мироглед. хората имат предостатъчно интелектуален потенциал, но не смеят да го насочат срещу собственото си общество, предпочитат да гледат към атомите, космоса, гените, въобще навсякъде другъде но не и към себе си. на никой не му пука могат ли два фермиона да заемат едни и същи квантови състояния, но на повечето хора им пука когато гледат как някой умира от глад или как някой избива цивилни жени и деца, пръскайки им черепите с полуоска от жигули. затова мисля понякога доста интелигентни хора се обръщат към религията - защото иначе трябва да приемат че всички тези убийства и несправедливости са част от Естествения ред. други пък, прибягват до половинчати и неубедителни успокоения - човек е разумен, има качествена разлика между него и рибите в океана, така че може да победи животинската си природа, и някой ден ще го направи. разбира се, излишно е да казвам че аз не храня такива илюзии. мисля че цялото объркване се дължи на твърде стремителната промяна в начина на живот на хората, която поставя гените ни на тежко изпитание - трудно догонват обкръжението. затова една камара инстинкти сработват не където трябва, а още една камара инстинкти, не сработват пореди неразпознаване на целите си.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM