най-забавното е, че в постинга ти едва ли не се приема за основа, че еволюционният съперник, ще ни е чужд - нещо извън нас, но въпреки това думите ти си остават верни дори и приложени към по-вероятния вариант - еволюцията да се случи в рамките на човечеството :)

много е забавно като се замислиш - от една страна, развитието на разума комбинирано с основната човешка стратегия за оцеляване да се изменя средата, така че да пасне на човека, спъва сериозно еволюцията; от друга страна обаче, само така е възможно да се стигне до настоящия момент, когато е въпрос на избор и желание да се лансират значителни изменения - такива, каквито на "естествената", т.е. статистическата еволюция са й непосилни или биха отнели много време и поколения. в известен смисъл забавянето на еволюцията в рамките на човешкото общество ни отвежда до момент, в който тя може да бъде съзнателна, целенасочена и несравнимо по-бърза :D

интересно обаче, ако се създава достатъчно плавно нов подобрен модел на човека в рамките на сегашния свят, дали ще го усетим, или жабата ще се свари? :) ако се множи популация, която живее по-дълго, страда от по-малко болести и контролира икономическите процеси на планетата (с което и работния понециал на вида) то това не е ли нещо достатъчно различно от "човек"1.0, примерно "човек"1.1 или 1.2, но не и напълно драстично - един "човек"2.0, който да разбуни съпротива?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите