Темата за клонирането на човешки същества отдавна съществува във фантастиката - през този век явно ще навлезе и в реалността.
Какво представлява самото клониране - създаване на физическо копие на живо същество. (Като пример за "чисто" клониране в литературата мога да посоча по спомен само Айра Левин с "Момчетата от Бразилия" и Лоис Макмастър Бюджолд с бараярския цикъл).
Какво ние - авторите и любителите на фантастика разбираме под клониране? В огромното мнозинство прочетени от мен произведения става дума създаване по изкуствен път на физически и ментален дубликат на съществуваща личност.
Така се оказва, че във фантастиката масово се смесват две различни според мен дейности - клонирането на мислещо същество и копирането на личността.
Копирането на личност според мен е доста по-различен процес от клонирането - целта е само да се прехвърли личността - спомени, навици, познания в нов носител, който може да не е и човешко или дори живо тяло. (Примери: Дейвид Брин "Килн хора", Ричард Морган "Суперкомандос" и "Сразени ангели", Майкъл Резник "Прероденият").
Във всеки случай без значение дали ще става дума за клониране&копиране или само за копиране се стига до един нов етап за човечеството - Безсмъртието.
От векове всяко следващо поколение живее повече от предходното, но говорим за увеличение на живота в %. Сега благодарение на технологичен пробив ("ремонт" на тялото чрез клонирани елементи или прехвърляне на "носителя на личността" в ново/клонирано тяло) отиваме на увеличение на човешкия живот в много, много пъти, с тенденция към безсмъртие.
Как ще ни се отрази това? Ще станем по-предпазливи и не чак толкова експанзивни, защото вече няма за къде да бързаме? Ще станем безразсъдни, защото можем да се рестартираме наново?
За мен Човек= Съзнание, представляващо комбинация от спомени, мироглед, познания, идеи. Но пък обратната връзка с тялото - усещанията неизбежно влияят на съзнанието. Доколко новото/подновеното тяло ще повлияе на тези усещания и как те ще се отразят на съзнанието? Доколко Времето и преживяното би ни променило? Ако имаме душа дали тя ще се прехвърли заедно със съзнанието в новото тяло? (Благодаря на Божидар Грозданов за тази гледна точка, която на мен не би ми хрумнала.)
Дали ще се отдадем на съзидание и търсене на собствено самоусъвършенстваме, дали неуморно ще скитаме от свят на свят в опит да намерим Новото, далище се разплуем и ще деградираме затънали в отегчение?

Какво сме ние и какво ни чака, ако/когато се променим драстично?

TANSTAAFL