Виж, драги. Природата е месомелачка. Видове не се отстраняват за забавление от други видове, отстраняват се просто защото такива са правилата. Когато пада лавина, тя не убива за удоволствие, нали така. Просто някакви там неща застават на пътя й, поради което биват пометени. Освен това за мен "вид" е понятие абстрактно и до известна степен вредно. Като "партия" и "народ". Не ми дреме колко видове умират, а колко ИНДИВИДИ. А животните определено се отстраняват едно друго, о, и още как.
За мен еволюцията е безкрайния процес на необратимо измиране на маси и маси индивиди - един по един или по много. Долу еволюцията!! В един перфектен свят нямаше да я има. И видове нямаше да има. Вероятно нямаше да има и живот, както го познаваме, но не смятам това за загуба. Щото щеше да има нещо друго, което можеше и да се нарича живот, а можеше и да е достатъчно умно да не го прави. Ама ние не сме там. Тук - както казах - правиалта са други. И колкото и да ми се ще да кажем някое "по дяволите правилата!" и да използваме човеческото си могъщество, за да променим цялата игрална дъска - ами няма да е днес. И знаеш ли какво, напълно съм съглсен, че пътят на човечеството е порочен и осеян с океани вътреклетъчно вещество, кръв, дървесни сокове и планини от черепи, шишарки, еленови рога и оскубаните пера на бялата лястовица. И хич не се радвам от този факт. Но ако това е пътя към създаването на нова игрална дъска, на която случайността да не затрива слънчеви системи с по 2 обитавани планети заради процеси на ядрено сливане в разни гигантски топки газ - смело напред. Единствената посока е натам. Дължим го на съвсетта си, ако не друго. Единственото, което искам от човечеството до тогава в областта на земната екология е да не се затрие само преди да си свърши задачата, която му възлагам. Но мисля, че не е толкова лесно да се самоунищожим като вид.

А сега, напредналите - изпейте горно до в ла минор.