|
Книга в джунглата
Българският книжен свят е с много герои, малки обороти и голям сив дял
Годишният оборот на книжния пазар е около 70 млн. лeва по оценките на издатели и търговци, защото точни статистически данни липсват. Част от бранша е в сивата икономика. На пазара в момента работят над 1000 издателства и 1000 търговци. Увеличава се разнообразието сред заглавията, но тиражите падат. Прогнозите са, че цените на книгите ще се движат само нагоре.
Вестта за смъртта на четенето е преувеличена. Макар че и издателите, и търговците се оплакват от липсата на клиенти, национално - представително социологическо изследване от края на миналата година показва, че процентът на четящите българи не е спаднал драстично през последните десет години. Хората обаче си разменят книги, препрочитат домашната библиотека и чак на трето място купуват книги.
И все пак тя се чете
Според собствените си признания в социологическото изследване българинът предпочита да чете историческа, криминална и любовна литература.
Най-голям дял от книжния пазар заемат учебниците и учебните помагала. Държавата регулира издаването им, но скандалите там са непрестанни, правилата често се променят и още по-често не се спазват.
Конфликтите ще се засилват, след като парламентът реши да отпусне 15 милиона лева от бюджета, за да даде безплатни учебници на децата от първи до четвърти клас за следващата учебна година.
С учебниците - държавен хаос
Теодора ВАСИЛЕВА
Бум при недвижимите имоти, ръст на капиталовия пазар, повече продажби на автомобили и техника. С нищо подобно не могат да се похвалят играчите в бизнеса с книги. Пазарът според тях е в застой най-вече защото българинът купува и чете все по-малко.
Пътят на книгата към читателите минава през много на брой участници - стотици издатели, от които дузина големи, и над хиляда търговци. Бизнесът отдавна е изцяло частен, издателствата и търговията са основно собственост на българи. Оборотите обаче са скромни, затова и участниците засега влизат в графата малки и средни предприятия.
Полет над книжното гнездо
Няма данни за пазара нито като бройка, нито като стойност. Националният статистически институт смята заедно издадените книги и брошури, което изкривява данните за обема на пазара. Според последната налична статистика за 2003 г. са излезли над 5500 книги и брошури със среден тираж по 800 броя. Представителите на бранша не вярват на тези цифри. „Статистиката на НСИ е неточна, защото обхваща само декларирания пазар. А голямата беда на бранша е черният пазар“, казва Георги Александров, изпълнителен директор на „Егмонт България“.
Според предположенията на издатели и търговци годишно в България се продават книги (без учебниците) на стойност 25 - 35 млн. лева. „Годишно пазарът на учебници за средното образование е около 35 - 40 млн. лв., заедно с другата научна и художествена литература е общо около 70 млн. лв.“, смята един от големите издатели. „Годишният оборот от книги е между 30 и 35 млн. лв. без учебниците“, прогнозират от „Хеликон“. „Трудно е да се определи колко голям е пазарът на художествена литература. Като пловдивско издателство наблюденията ни са основно за Пловдивска област, която е около една десета от пазара. Ако месечните продажби в пловдивския регион са около 200 хил. лв., в страната са около 2 млн. лв., а годишните вероятно са в диапазона 25 - 30 млн. лв.“, казват от „Хермес“.
Ако се подходи чисто математически, продажбите излизат по-високи - 6000 заглавия годишно (колкото според участници на пазара са издадени през 2004 г.) с тираж средно 1000 броя и цена от 7 лв. прави 42 млн. лева. „Разликата идва от тиражите, които залежават и никога не се продават“, обясняват търговци.
Тези пари се движат между над 1000 издателства и над 1000 търговци на книги. И докато при издателите 10 - 20 фирми са средно големи, то при търговците все още трудно може да се говори за лидери.
Пазарът може да бъде разделен условно на книги, които се купуват по необходимост (учебници, речници и друга професионална литература), и на такива, които се купуват по желание. „Съотношението между двата вида е 5 към 1 в полза на необходимите книги. Печалбата при учебната литература е по-голяма в сравнение с художествената, но постепенно и тя пада заради огромния вторичен пазар“, смята един от големите издатели.
Географски половината от пазара на художествена литература е в София, където пък половината продажби са на сергиите на площад „Славейков“.
Богат избор, беден клиент
За тийнейджърския си период на свободен и частен бизнес книгите се умножиха като заглавия, намаляха като тиражи и поскъпнаха няколко пъти. През последните години средно се издават около 5500 - 6000 заглавия. Разнообразието се увеличава, но намаляват тиражите - според различни издатели и търговци средните са около 1000 - 1500. Изключения правят само бестселърите и някои детски книги, които имат по-солидни бройки. Издателите и търговците говорят с носталгия за началото на 90-те години, когато средният тираж е бил около 40 хил., а от роман на Стивън Кинг са се пласирали по 250 хил. броя.
Причината за по-малките тиражи са няколко. Най-често сочената е по-голямото разнообразие от заглавия и бавната реализация - средно около година. Друг фактор според издателите е лошата дистрибуция, а според книжарите - че българинът чете много малко. „През 2003 г. тиражите стигнаха дъното и последва задържане, в сектора не се усеща ясно увеличаване на потреблението,“ казва Стойо Вартоломеев, собственик на издателство „Хермес“. Прекият резултат от малките тиражи е скок в цената. Връзката е, че голяма част от разходите са фиксирани (минимална сума на авторските права, превод, редакция, художествено оформление и т.н.).
9.99 лв.
Няма официална статистика колко е средната цена на книгата. По наблюдения на участници на пазара един роман струва между 7 и 10 лв., а професионалната и научната литература достигат и 18-20 лв. При тази цена лесно се продават само бестселърите, казват от гилдията. Пак по наблюдения на представители на бранша книгата е поскъпнала 2-3 пъти за периода 1991 - 2005 г.
Цената и тиражите вкарват бизнеса в омагьосан кръг. „Критичният минимум, за да стане една книга популярна в обществото (т.е. да се говори за нея от уста на уста) и да се продава успешно, е 5 хил. тираж, а такива обеми рядко се печатат“, казва издател. Друга причина за скока на цената е, че продажбата на отпечатания тираж отнема все повече време. Ако през 1990 г. той се е реализирал за месец, през 1995 г. - за три месеца, 2000 г. - за 8-9 месеца, то сега това отнема около година. „Срокът се удължава, защото се издават много книги и клиентът трудно се ориентира. Малко след тази една година се появява ново търсене - причината е, че вече доста читатели са прочели книгата и вече се е заговорило за нея“, обяснява издател. Тази ниска ликвидност е сериозен проблем най-вече за малките издателства, които блокират солидна част от наличните си пари в непродадени тиражи. Допълнителна тежест в цената идва от вносните мастила и хартии. „Цената на хартията непрекъснато се покачва и така ще е и в бъдеще“, казват издателите.
Като фактор за малките продажби се оценява и това, че българинът чете малко книги и предпочита други забавления (телевизия, кино, медии и т.н.). „България не е толкова четяща страна, в държави със сравнимо население като Чехия и Словакия например продажбите са в пъти повече“, казва директорът на „Егмонт“.
1001 издателства
Многото книги с малките тиражи се раждат от стотици издателства. Регистрираните са над 2500, от тях работят между 500 и 1000. Активните, които пускат по няколко книги месечно, са 60-70, казват търговци. В графата големи, т.е. с оборот над милион лева, влизат не повече от 10-20 издателства, които издават художествена литература. Данни и за това няма, но при допитване до гилдията най-често споменаваните имена на големи са на „Бард“, „Обсидиан“, „Кибеа“, „Егмонт“, „Хермес“, „Труд“, „Сиела“, „Прозорец“, „Колибри“, „Изток-Запад“, „Слънце“, „Пан“, „Фют“. Почти всички от тях са българска собственост с изключение на „Егмонт“, което е с датски капитали. Сред малкото чужди издателства са и IDG, немското Raabe, италианското „Фабри прима“.
Тъмната половина
Болният проблем на бранша е нелоялната конкуренция от издателите фантоми, които укриват тиражи и обороти, не плащат ДДС и други данъци. Според представители и на издателства, и на търговци над половината от бизнеса е в сивата част на икономиката. Някои дори фиксират процента на 55 - 60%. „Предполагам, че сивото доминира. Под сиво разбирам недокументираната делова дейност. Браншът няма нужда от преференции, а от фактури. Има и малки, и големи издателства, които не спазват законовия регламент, казва Георги Александров от „Егмонт“. През годините делът на сивото постепенно намалявал, но през последните години се задържал на едни нива. Представител на верига книжарници разказва как все още често някои издатели му казвали: „Докато мога, няма да плащам ДДС. Докато печатарят ми издава фактура за 200 вместо за 2000 бройки, ще работя така.“ Книжарниците от своя страна са принудени да работят със сивеещите фирми, защото искат да предлагат на клиентите си цялото разнообразие от нови заглавия. Никой от търговците и издателите обаче не пожела да спомене конкретни имена на фирми, погазващи закона.
Издателите страдат и от неплащане. Тенденцията е все повече да се увеличава продажбата на консигнация, като разпространителят може да върне непродадения тираж.
Малката книгопродавачка
На книжния пазар няма големи разпространители. Всеки издател има контакт с всички търговци - над 1000, повечето от които не са посредници, а собственици на сергия или книжарница. Основно в София има т.нар. книжни борси, на които има щандове или складове на различните издателства. Така търговецът от провинцията пътува до София или някой друг от големите градове, вместо да има дистрибутор, на който да поръча желаните книги. Макар че някои издателства и борси предлагат доставка в рамките на един ден, търговците все още предпочитат сами да избират книгите.
В момента в големите градове работят по 5-6 търговци, в малките градове има по един, а в най-малките - под 5 хиляди жители, няма нито един. Там, ако има сергия или книжарница, тя най-често предлага книги втора употреба.
И издателите, и веригите книжарници предпочитат дистрибуцията да се окрупни, както е по света. С пет търговци се работи по-лесно, отколкото с хиляда, но не трябва и да се монополизира пазарът, смятат издатели. Засега най-много посредническа дейност в сектора се извършва от собствениците на вериги книжарници. Най-големите са „Хеликон“, „Пингвините“ и „Буквите“. „Ние искаме да сме само книжарници, но по принуда сме и търговци,“ казва Стоил Панайотов от „Хеликон“, които имат девет книжарници в страната и склад на едро.
Книги могат да се купят на около 1000 места в страната, без да се броят сезонните сергии. Делът на уличната търговия е 60-70%. През последните години бизнесът с книжарниците започва да се поразмърдва, най-вече в София. Другата новост в търговията е, че книгата започва да навлиза все повече в хипермаркетите и бензиностанциите (вече се продава в „Била“, „Фантастико“, „Шел“, ОМВ и др.).
Търговската отстъпка, която дават издателствата, е 32-35%. На пръв поглед приличен процент, но от бранша смятат, че не е достатъчен едновременно за голям търговец на едро и друг на дребно. „Сега първият търговец получава 32% отстъпка и продава на следващия на около 25%. Тези 5-8% не стигат, трябва 15-18%, за да се появят качествени и големи дистрибутори“, смята Стойо Вартоломеев.
Всички по веригата се оплакват от малките печалби. „В България съотношението себестойност - крайна цена е 1:2.5, а в Европа е 1:8. От тези 2.5 по една трета се разпределя между издателя, печатницата и търговеца. В 33% на издателя трябва да се платят: авторско право, превод, редакция, корица и художествено оформление; във втората 1/3: хартия, картон, труд на печатницата; и накрая - труд на разпространителя“, пресмята издател. „Ако в Дания съотношението между производствена цена и корична цена е 1:10, в България е 1:3“, казва представителят на датското издателство „Егмонт“. В бранша няма мутри, което е доказателство, че от книгоиздаването се печели малко, смятат в гилдията.
Продуктът книга почти не се рекламира. „Пазарът е малък, няма финансова възможност“, казват издатели и книжари. „Направихме телевизионната реклама за Хари Потър, но дори тя беше нерентабилна,“ посочват от „Егмонт“. Книги все пак се промотират в печатните медии, а макар и рядко в телевизионни предавания. „Трябва с общи усилия издателствата да започнем да рекламираме четенето, а не отделни книги“, казва един от големите издатели.
Виртуалната книжарница
От автора към издателя, от издателя към читателя, от компютър на компютър търговията с книги превзе виртуалното пространство. Засега този паралелен живот на книгата е ограничен в сравнение с традиционната разпространителска дейност - само 2-3% са онлайн продажбите, но все повече българи разглеждат интернет сайтовете за търговия с книги с надеждата да спестят време, а и да спечелят отстъпка в цената. В световните интернет книжарници разплащането може да стане срещу номера на кредитната ви карта. В България става с наложен платеж (плащане в момента на доставката), т.е. трябва да седиш и да чакаш пратката.
Големите разпространители на книги като „Хеликон“, книжарници „Пингвините“ и „АБВ маркет“, издателства като „Бард“, „Хермес“, „Просвета“, Gaberoff, „Кибеа“ и др. имат свои уебстраници, от които могат да се поръчват книги. Порталът dir.bg също предлага опцията виртуална книжарница. „Продажбите по интернет ще се увеличат, книгите са най-продаваната стока в интернет“, прогнозира управителят на книжарница „Пингвините“ Владимир Георгиев. Същото мнение споделят и повечето от разпространителите и издателите.
В уебсайтовете можете да прочетете анотация за всички книги на съответното издателство или за наличните заглавия, предлагани в дадена книжарница. Електронните книжарници публикуват и класации, но тъй като няма актуална засечена от няколко източника информация за продажбите, те не могат да бъдат възприемани като 100% достоверни.
Най-голямата виртуална книжарница е Amazon. Тя предлага над 4.5 милиона заглавия в уебсайта си. Търсенето на книги там става по автор, заглавие, тема, ISBN (книжен номер) и дата на публикуване. На адрес www.Amazon.com могат да бъдат открити и купени книги във всяка интересуваща ви област. Книгата се доставя до два дена.
Бъдещето
Цената на книгата ще се движи само нагоре, категорични са всички в гилдията. Основната причина е, че ще се работи все повече по закон, което е скъпо удоволствие. Книгата ще поскъпва и защото ще се увеличава търговската отстъпка за дистрибуторите, ще расте и цената на хартията и труда.
Когато България влезе в ЕС, пазарът ще се промени и за издателите - голяма част от малките ще отпаднат от пазара. Шансовете в България да дойде голямо чуждо издателство се определят като малки.
„През следващите 10 години пазарът ще нараства, но не съм много голям оптимист, защото сме малък народ с две много нискограмотни малцинства. Не могат да се чакат чудеса“, прогнозира Георги Александров, изпълнителен директор „Егмонт“. Като стойност пазарът ще расте, но заради увеличената цена на книгата, а не заради сериозен скок в търсенето, смятат и други издатели. И търговците са песимисти, че българинът ще започне да чете повече.
По-големи промени се очакват при дистрибуцията. След появата на големи играчи в сектора прогнозата е, че търговската отстъпка ще се увеличи в близко бъдеще на 40%, а в средносрочен план - на 45 - 50%. В резултат ще се подобри обслужването, ще има бърза и точна обратна информация за продажбите. „Консолидирането е задължително, след време малките търговци едва ли ще контактуват директно с издателите“, прогнозират от бранша.
„До пет години очаквам няколко силни търговци на едро, може и с чужди капитали.
Ще се увеличава броят на книжарниците, но не на малките, а на големите, в които освен книги ще се предлагат дискове, DVD, периодика и др. След 4-5 години по административен или търговски път ще изчезне уличната търговия, първо в София, после и в цялата страна. Малките книжарнички също ще имат трудни времена. Малък е шансът и някои световни вериги книжарници да се установят в България, защото пазарът ще си остане малък. Очакванията са за увеличаване на продажбите чрез интернет.
От вестник Капитал.
Проблема не изчезва в момента, в който си изтървете нервите
http://www.bukvite.com
|
И все пак тя се чете (цитирано от Капитал)
