|
|
| Тема |
 ... |
|
| Автор |
kлapиc (небе мрачно) |
|
| Публикувано | 11.11.04 18:16 |
|
|
|
С цветен облачен прах се посипва дъха ми
в неумелите си опити да изрека отново името ти.
Онемяла съм и с очи вече само говоря.
Кажи ми, знаеш ли какво е любов?
Какво иска и какво дава тя?
Моята роза...
Моята единствена обич...
Крехка както никое друго създание по земята.
Единствена, търсена и намерена.
После отново покрита от стъпките на минаващите странници, думите.
Стъпкана,
но все още тлееща и жива.
Не усещам нищо, когато те няма.
Когато не присъстваш в душата и мислите ми.
Сякаш я няма онази моя част,
която диша и живее.
Сякаш няма нищо,
което да се асоциира с Мен,
с онова което съм аз.
Когато тебе те няма,
тогава и мен не ме има.
Не присъствам.
Не живея.
Какво ще се случи когато изчезнеш?
Когато изчезнеш от поглед и вътрешният глас ми каже
“Сама си”
Ще увехне ли в сиво света?
Ще поискат ли всички цветя
да подарят уханията си на теб
и мъртви до тебе да легнат?
Ще пожелаят ли облаците да се свият
до безразлични мехурчета въздух,
изпразнени от съдържание, от звук и от картина?
Или просто ще срещаме всеки нов ден,
Аз, слънцето и земята,
сами въртящи се във вселената, в която
вече няма да остане глътка дъх, готова да роди живота отначало.
...
Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...
| |
| |
| 
|
|
