"Атинянката Таис", "Острието на бръснача", "Часът на бика"... Почти цялото творчество на Ефремов е един апотеоз на жената. Навремето го обвиняваха, че женските му образи са толкова силни, че мъжете "се губят" покрай тях. Човекът заслужава един паметник на признателност от жените, ама дека са те, дека са?