ред. / Фен клубове / Фантастика

като казвам че е решение имам предвид че може да му се зададат дългосрочни задачи свързани със самия него които тои да решава - и това функционално ("черна кутия") върши работа ако искаш да създадеш механичен разумен "живот". ама трябва да е много добре дефинирано - понеже спокоино може да реши проблема с оцеляването като се самозамрази при нула келвин :) (и компютъра/тялото се запазва невредимо :)). тва всичко заради липсата на съзнание (което да трябва да оцелее). оцеляване/размоножаване на ниво тяло лесно се решава, и е достатъчно за "живот", и то такъв които го прави интелигентно.
(а гледа = получава входни данни)

но, да, за елемента 'съзнание' горното не е решение (не е и опит за решение)

примера е колкото да се направи разлика м/у видимата точка и невидимата точка. и да се дърпат заключения от начина да се направят еквивалентни (ако има такъв).

физическата представа е именно основата на първия случаи и според мен е улеснение, не проблем за имплементиране, що се отнася до подхода черна кутия.
имаш един компютър вързан към камера и ръка.
- компютъра върти в себе си симулация на стаята. в тази симулация аз съм забил един малък компютър(кутията му) които се позиционира в модела спрямо останалите обекти в модела, а те са просто 3д имидж рекогнишън на това което камерата предава. и векторно, и като разпознаване на обектите и намиране на наи точното им име из базата данни ("тва кръглото е топка"). законите за взаимодеиствие на виртуалните обекти са някакви си там, без значение какви
- ако компютъра види една топка на един метър над земята, да кажем че симулацията веднага изважда резултат - топката отива на тавана.
- топката пада, и краината позиция в симулирания модел е различна от краината позция в това което пристига като възприятия.
- копютъра включва агента "търси нов закон които да направи двете еднакви"
- междувременно аз съм забил цели в този софтуер, за които компютъра търси решение използваики модела/симулацията - като прострелва различни варианти на бъдещето, в зависимост виртуалната ръка какво прави, и търси измежду тези симулирани варианти такъв които съвпада с "целта". съответно го привежда в изпълнение (търси на принципа "проиграи всички комбинации и пермутации").

агента "създаи нов закон" е мястото където се съдържат всички концепции, взаимовръзките м/у тях (като пропъртис), функциите им, и тн.

нови закони могат да се създават пак чрез прострелване на всички варианти на взаимовръзки м/у обектите и подобектите им, и пропърти-тата им, и функциите им, класовете им и тн и тн. докато симулацията съвпадне с реалноста. (без друга симулация да престане да съвпада със реалноста - в миналото)

а софтуера, които се явява sub_main (със забитите цели), не е еквивалентен на човешко съзнание, понеже моето съзнание (на коровиев, за други незнам:) не може едновременно "да се усеща себе си", каквото и да е това из горния модел, и да търси решение на проблем.

симулацията (в мен) е несъзнателен процес (намирането на отговор на задача), но самия отговор е съзнателен.

намирането на закон (процеса) е несъзнателно. законите сами по себе си също са несъзнателни. само когато се открие нов закон - тогава вече този нов закон е съзнателен - но само момента на откриването му ("еврика"). спомена за този момент (и закон) също е съзнателен, разбира се.

спомените са съзнателни.

и, нали, какво остава по метода на изключването да е съзнание???

съзнанието е софтуера които има достъп до памета, входа/изходите, целите, и които избира какво да подаде като данни/задача на симулацията/агента за решаване.
или от миналото (да се оправят законите които не бачкат),или в бъдещето (симулацията да намери решение на цел). и го решава по неинтелигентен начин ("днес ми се спи, днес ми се играе, мъчи ме това което се случи вчера")

което обаче не може да е вярно, понеже съзнанието го няма докато се циклят решения за бъдещето (моето поне). така де, забатачена работа :)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive