попаднал съм на човек който е мислил задълбочено по въпроса

добре, по ред.
като ще си човъркаме в механизмите, както е правил майлоу, то можем да си поставим цел каквато пожелаем. каква цел бих си поставил аз е отделен въпрос. каквато и цел да си поставиш, ако не е...м не знам как да го кажа с една дума, тоест има два вида цели - да доведеш света до някакво състояние, или да увеличаваш някакво число. първата има сериозен шанс да се изпълни и това ще те постави пред екзистенциален проблем. затова аз бих си избрал цел от втория тип - да увеличаваш някакво число. добра идея ми се струва това да е числото на децата ми. предполагам това ми се струва добра идея, защото съм възникнал в процеса на еволюцията и се предполага че това е най-мощния инстинкт (колко абсурдно звучи на фона на отрицателния прираст. ако креационистите не бяха тъпи като галоши, вместо да ми показват схема на окото и да питат "как това може да възникне случайно", просто щяха да ми покажат диаграма с населението)
но можеш да си избереш и друг мотив по твой избор.
мисленето не може да цел на съществуването - мисленето е средство на съществуването, и само по себе си не е съществуване.
напълно си прав, мисленето е средство, то е инструмента на инстинктите. затова ми е било винаги смешно когато чувам лафа "конфликт между разума и чувствата" под което хората всъщност разбират конфликт между късогледството и далновидноста.
и все пак... сега ще защитя точно обратната теза - мисленето може да служи като цел. за аргумент ще те попитам - какво по дяволите търсим във форума, и за какъв чеп си хабим пръстите да пишем умозрителни глупости. знам че всички инстинкти могат да се сведат до размножаване, но НЕ се свеждат. в мозъка са реализирани като съвсем независими инстинкти, тъй като тая част от мозъка е правена много преди да може да се направят тези твърде дълги разсъждения. стремежа към знания може да се сведе до възпроизвеждането, но на практика си е нещо отделно. когато разбереш някаква много сложна и хитра идея, изпитваш истински кеф, често пъти много по-силен от стандартните инстинкти. не знам как е реализиран в мозъка, може би когато вътре се освободят големи блокове памет и се заменят със просто правило, заемащо 10 байта.

като си задам въпроса "как да истрия смс-ите от тази сим карта в този счупен гсм", след 5 секунди се сещам да я сложа в друг гсм, и така.
да позная ли - опитвал си да се занимаваш с изкуствен интелект.
но какво общо има това със "мисля следователно съществувам"?

ама по тая логика може просто да си избереш "да съм на кеф без да правя нищо"
все се чудя дали това е принципно възможно, но дори да е, не бих си го избрал. защото ако си на кеф винаги, няма да оцелееш и един ден. така ще се кефиш само един ден, докато ако си избереш нещо друго, веднага ще си кажеш "добре, но за да преброя до безкрайност, първо трябва да остана жив" и така ще се кефиш през дълъг, дълъг живот.

индивида ще си избере стремежа които така или инъче доминира при този индивид - над останалите. или стремежа които сметне че е наи лесно задоволим.
точно така. ще си избера този стремеж, който в момента ми доминира.
между другото явно мозъка има склонност да създава runtime емоции. много вероятно ми се струва любовта към парите да е такава. дори понякога една runtime емоция придобива по-висок приоритет от родителската емоция, което си е сериозен бъг.
така че дори да ти оставят една единствена цел, нищо чудно мозъка сам да си създаде runtime инстинкт за самосъхранение, глад и други. обаче те субективно няма да изглеждат като native емоциите - ако се опитат да те изтезават със някоя от тях, само ще се изсмееш.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM