за второто си прав - да, всъщност, маи, само(о)съзнанието е само в спомените.

за първото - хм, КОЕ е целта на съществуването (която си избираш?)? ако азкажа "кефа от съществуването" не казвам нищо понеже тои се свежда до много други неща - но затва пък тях те са именно гореспоменатите инстинкти и чувства, според мен. има ли друго нещо от тези неща което не се свежда до възпроизводството, откривателството/любопитство и контрола в/у другите и заобикалящия свят (или нещо 4то 5то 6то което пак е чувство или инстинкт)? мисленето не може да цел на съществуването - мисленето е средство на съществуването, и само по себе си не е съществуване.
ся, трябва да уточня че аз не вярвам в "мисля следователно съм". колкото пъти се опитам да проследя мисловния си процес докато търся идея която ще реши някои проблем - не успявам.
като си задам въпроса "как да истрия смс-ите от тази сим карта в този счупен гсм", след 5 секунди се сещам да я сложа в друг гсм, и така.
но през тези 5 секунди мен ме няма - опитвал съм се да "мисля/да съм" по време на тях, и никога не съм успявал да направя двете неща едновременно (или намирам решение, или 'съм', но никога двете едновременно). мисленето е несъзнателно. освен когато не емулираш в мозъка си нещо друго - от сорта на да търсиш колко е 2+2 като си представяш 4 ябълки, но това според мен не е мислене - това и компютрите го могат (сегашните).

разбира се, ти сам можеш да си избереш да си създадеш сам някакво чувство или емоция което да се яви основна цел (например "да броя на ум от нула до безкраиност, и да се кефя от това колко бързо го правя или до колко голямо число съм стигнал"). ама по тая логика може просто да си избереш "да съм на кеф без да правя нищо". освен това - стария човек, със старите стремежи ще избира нов стремеж (преди да си е въвел новия стеремеж), така че истински нови стремежи този стар човек не би си избрал (биха му се сторили безмислени, като броенето до безкраиност). освен ако не са стар стремеж на нов глас. което пак ни връща в изходната точка. защо един от тези стари стремежи, а не друг? всички стремежи са одвъд всякакви морални/прагматични оценки. и всички са еднакво безмислени за индивида, значими са само за вида, понеже са плод на еволюция, а еволюцията деиства в/у потомството/вида, индивида не се променя.
индивида ще си избере стремежа които така или инъче доминира при този индивид - над останалите. или стремежа които сметне че е наи лесно задоволим.

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 05.09.04 12:09.