Тъй като не знам къде съм си забутал учебника, прибягнах до английско-български речник.
Където установих, че representative всъщност се употребява в няколко значения, едно от които е "представително", което пък от своя страна също има две значения, като за едното от тях се използва в смисъл на "представител" или представляващ, а другото - в на "представа".
Но че именно този метод в учебника е наречен "репрезентативно проучване" - в това съм сигурен.
Може би затова в учебниците, по които се преподава в университетите, този метод е наречен "репрезентативно проучване" - за да не се бърка с проучванията на представителни организации, представителни синдикати и т. н.

Не претеднирам за представителност на това, което възнамерявам да извърша - в смисъл, че не представлявам никого. Но претендирам, че може да се получи представа за критериите на "Квазар".
Кое точно дава тази представа: Не се взема цялото творчество на Силвърбърг, а само част от него (един разказ) и не цялото творчество на Азимов, а само един разказ, както и не цялото творчество на Урсула Ле Гуин, а пак един разказ, и се сравняват не с цялото творчество на Робин от Локсли, а само с един разказ. Няма еталон за хубаво и лошо в литаратурата. Едни харесват едно, други - друго, а за да разберем какво харесват едните и какво - другите - трябва и едните, и другите да сравнят това, което им харесна и тово, което не. И според характеристиките и качествата на творбите в случая, се получава представа за критериите на сравняващия.



Si deus pro nobis, quis contra nos?

Редактирано от Oйreн фoн Maйepщaйн на 29.04.04 15:43.