Една случка от училищните ми години.
В заемната читалня на Софийската Библиотека се засичам с две познати от НПМГ, профил химия. Аз съм помъкнала камара фантастики, те - камара химии.
Едната ме пита: "Боже! Как намирап време за фантастика?" Отвръщам:"Боже! Как намираш време за химия?"
Но е факт, че тях ги гърчеха страшно. Аз не разбирах смисъла на термина "Нямам време да чета", докато не започнах първата си работа преди 4 години. За пръв път аз действително НЯМАХ време да чета. Когато ставаш в 6, изкарваш цял ден пред монитора и се прибереш в 9-10 (най-рано), единственото ти желание е да легнеш и да откъртиш. Да не говорим за натоварените от компютъра очи.
Е, следващите ми работи не бяха чак толкова натоварени, така че имах време да чета, но приемам, че има хора, които действително нямат време.

"I had hoped for better of thee!"
"This isn't exactly the Olympic Games"