спокойно и обстойно да обясниш позицията си. Което ти и направи.

Освен това е нормално повечето хора да избягват стряскащи размисли, които да обърнат света им. Нали разбираш, много малко са тези, които могат да мислят за лошото и как да се преборят с него. Не достигат силиците. Просто лошото е прекалено много.

Както и хубавото, обаче. То също не е малко.

Така че, след като човек като теб изказва по такъв категоричен начин мнението си, едва ли резултатът ще бъде буря в чаша вода. Но и до революция няма да се стигне. Е, който има очи, ще види, за останалите ще остане неудобният спомен.

За да съм честен, очаквам да видя и мнението на главния обвиняем. Няма как да не отговори, обвиненията са прекалено тежки. И наистина е добре да е конкретен, за да могат змейовете, а и по-низшите от тях да се поучат.

Да имаше как, знаеш ли какво бих направил? Бих ви сменил ролите за година-две. Учудващо е колко много научава човек, когато застане от другата стана на барикадата.

С което не искам да оправдавам никого. И двамата сте криви, и двамата сте прави. Ти - че не искаш да разбереш, че не всички са като теб и че не за всичко трябва да имаш волско търпение; волската сила е друга работа. И си прав, че за гяволъка трябва да се заплаща.

Той е крив за това, че се е самозабравил и бих казал угоил - не е никак учтиво (за разумно да не говорим) да _демонстрираш_ благосъстояние пред хора, които работят според силите си за теб и вършат най-важната работа, без която по-нататъшния дори висококвалифициран издателски труд се обезмисля.

Това обаче е толкова често срещано, че съм склонен да си затворя очите. Да не си плащаш мастрафа обаче е непростимо. Бил съм в такава ситуация и знам за какво говоря. Точно както е наистина голям жест да подадеш ръка при нужда, точно така е осиране когато човека ти се довери, да го поставиш в ситуация, близка до тази, от която си го измъкнал.

(За стратегическите грешки, които прави издателят според Шаркан - по-долу)

А издателят е прав, че не винаги хората, работещи за него, виждат нещата през неговите очи. Той в крайна сметка трябва да печели, да. И точно тук е истинското майсторство и то е нещо, за което си струва да му се поклониш доземи, ако успее - да съчетае неумолимата нужда да се продава с издаването на стойностна литература.

Макар че точно за Теллалов ми е странно твърдението, че не се продава - лично аз съм купил два комплекта на книгите му (единият за подарък) и съм свидетел на още поне две покупки ... което не е никак малко за човек, на практика откъснат от литературата. И, трябва да кажа, че не съм чувал някой да не ги хареса (и то много, в повечето случаи). Е, ако е така, убийте ме, но не мога да разбера как така не вървят. Очевидно не е заради качествата им. Значи?

Най-голямата загуба за мен лично е че се е стигнало до тук. Надявам се и двете страни (както и запалянковците) да си седнат на четирибуквията и да се замислят какво да се направи. По принцип, защото двамата едва ли ще правят нещо заедно скоро. С добра воля, както се казва, и с взаимно уважение, доколкото е възможно. Ако целта е една и съща, начин винаги ще се намери.