не съм на принципа, който посочваш.
Идеята не е НЯКОЙ да е зле, а точно ТОЗИ, който си е заслужил публичния шамар - а го заслужаваше дълго и упорито, въпреки дори когато демонстративно отказах да му говоря в клуба. НИЩО не стресна господина. Но и нищо не го спря да се самоизтъкне, че бил издавал някакви си там графомани, от джоба си вадел трудно спечелени стотинки, само и само да я има българската фантастика.
На публична лъжа се отговаря с публично разобличаване, не с тайно шепнене на ушенце.

Това, че всички други заеха уплашена позиция и се направиха на чистофайници - ах, не искам да се ЦАПАМ в този форум, пфу! - си е тяхен избор.
При това лесен.
Те се стряскат от помията, която им показвам, но не се стряскат от това, че бях принуден да ЖИВЕЯ с тая помия.
Докато виновникът обира овации. И обяснява ВЪВ ФОРУМА, колко е алтруистичен и безкористен!

Хайде, престани да ме ръчкаш, около мен в кафенето има малки деца, не ми е удобно да псувам! Я си спомни нещо много неприятно от своя си живот - а после ми кажи, не те ли втриса от гняв.
ПАК ли се изсиква благородно да си замълча? Това ли се очаква от мен?
Много интересна позиция. Не я разбирам.

Достатъчно ЯСЕН ли съм?!