Благодаря, Генерале, за високата оценка!
Но мисля, че специално във Варна клуб щеше да има и без мен. Просто беше назрял момента - имаше си толкин клуб, а имаше и доста заклети фенове на НФ, които до момента не се познаваха.
Така че заслугата ми не е толкова голяма - ако не аз, то някой друг със сигурност щеше да "свири сбор под знамената на фендъма".

Освен това - оправдавам и Лейзи, и Робин, и Искрен затова, че положението с клубовете в Перник, Търново и Свищов не е на очакваното ниво (впрочем - очаквано от кого?), макар и от малко по-различна гледна точка. Просто и тримата са автори, и затова си мисля, че могат да бъдат клубни членове, но да бъдат клубни активисти е опасно за самите тях. Могат да съдействат, но започнат ли да организират...Преди доста време разговаряхме с Агоп Мелконян тъкмо по тази тема - авторът трябва да си остане автор, а клубът - клуб. В момента, в който авторът започне да се влияе от настроенията и вкусовете на клуба, той умира като автор, защото престава да пише от свое име.
Между другото - същият този разговор с Агопа се проведе в един малко по-различен софийски клуб - клубът на "Зона F", който се събираше въпреки спирането на самото списание. Разликата между него и Иван Ефремов е, че е доста по-тесен и е предимно за творци (помните ли, че ме бяхте питали коя е Мариана Калъчева, която предложих за най-добър художник?).
Та, не се сърди на Лейзи, Робин и Искрен! Може и да не го съзнават, но мисля, че мълчаливият им отказ да поемат лидерство в който и да е фен-клуб е правилен.

Si deus pro nobis, quis contra nos?