Беше ми много интересно, прочетох всичко и започнах да се питам: защо е болезнено важно да се определи дали сме славяни или българи? Това е като да питаш дете, чиято майка е "тракийка", а баща му - "шоп" какво е. То ще е наследило черти и на двамата, в по-голяма или по-малка степен. Историята е наложително да се познава. Да, определено в последно време твърденията, че Аспаруховите българи са били само 10 % отпадат. Миналата година ми се наложи да попочета история. Привеждам данни по памет. Прабългарски разселвания е имало на територията на диоцези Тракия - Илирия още през 500 г от н. е. Като някои са ставали по искане на Византия, други по пра-българско усмотрение. Второ - когато Аспарух "свива" към онгъла, брат му вече се е бил заселил на териториите на днешната държава Македония. Трето - вече твърдението, че България е призната за държава в 681 г, защото Византия я признава за такава, също започват да отпадат. Държава не се гради за две години, нито за пет. Четвърто - до Борис преобладават две религии, възможно и два езика, склонна съм да се присъединя към мнението, че налагането на славянския става чрез приемането на християнство, защото само 100 г по-късно вече не се срещат със същата честота прабългарски собствени имена, а започва навлизането на библейски и старогръцки побългарени такива: Петър - Камен, Стефан - Венцислав, Тодор - Божидар, Георги, Васил, Иван..... Наистина, Борис е един от най-трагичните ни владетели, мисля, че е съзнавал, че затрива цяла една културна традиция в името на бъдещето на една държава. А като следствие, си мисля, че е повод за гордост да се каже, че ние сме и славяни и прабългари, взели сме най-хубавите им, а заедно с тях и най-калпавите им черти, наследници на два народа, какво по-хубаво от това???