Това, че имаш погрешна представа за света на Копо няма да го коментирам, вече беше направено по-долу.
Само че обърни внимание на нещо друго:
”Az v tak&v svjat ne iskam da zhiveja...”
Значи според теб всеки трябва да наложи виждането, което смята за правилно на всички останали, само защото не може да приеме тяхното!? (Или своята погрешна представа за тяхното, както в твоя случай)
Не можеш да спориш с въображаемите противници, с които ти се спори, да приписваш качествата им на текущия си опонент и да твърдиш за него неща, които са много далече от истината, но много близо до описанието на опонента, когото искаш да убедиш в своите виждания.

Не може да не разбираш, че хората имат различни гледни точки и така трябва да бъде! Не може да очакваш, че всеки трябва да приеме твоето виждане, само защото ти ”в такъв свят не искаш да живееш”!

Колкото до конкретния разговор, въртите се в кръг, защото и двамата смятате, че една книга трябва да има както идеи, така и четивност. И двамата давате примери, от които е ясно, че само с едното не става, но всеки си набляга на своето.
Всъщност Копо не е казвал, че четивността е достатъчна и една книга не се нуждае от нищо друго, нито е подценявал ролята на идеите в нея (както ти се опита да го изкараш).
Работата е там, че според него Зайрянов има нещо, което липсва на много други и ако се вслушва в критиката на клубните ”критици”, има вероятност да го загуби и да стане един от всичките. Той може да се научи на това, което могат те, но не трябва да загубва това, което те не могат, защото именно с него е уникален.
Стана ли ти поне малко по-ясно?