|
Отдавна отлагах тази тема, след завчерашните събития, мисля че е време да бъде подхваната.
Първо, като победител в Квазар 2004 искам да поздравя всички участници. Освен едно от произведенията, не съм чел нищо, но вярвам - конкуренцията е била силна и плодотворна.
Като човек обикновен обаче, не мога да не отбележа един момент. Тезата която винаги съм се опитвал да изтъкна и защитя, а именно - че конкурсното начало бързо ще доведе до качествен напредък, се потвърди. Бих казъл - това вече е очевидно. Само преди няколко години, млади автори като мен се питаха - къде по дяволите да търсят поле за изява. Сега вече има такова охолство от конкурси, че човек може да се обърка. Ето някои за които знам
-Таласъмия /Клуб Уибробия, Стара Загора
-Аргус / издателство Аргус
-Квазар / издателство Квазар
-Тера Фантастика / фензин ТФ
-Конкурс за фентъзи произведение/ издателство Елф
-Конкурс за кратък криминален разказ / не запомних на чие издателство
-Конкурс на списание Вселена наука и техника
-доскоро имаше и конкурс на списание ФФ, ако не се лъжа
И тъй нататък, вероятно са много повече
Въпросът който изниква е много логичен - добре ли е да има толкова на брой конкурси или не. Аз за себе си още нямам отговор.
От една страна, така ще се сложи край на порочната самиздатска практика. Ще се отвори поле за изява на наистина талантливи и перспективни автори. Всяко издателство ще има собствена идея и политика за стимулирането на българската НФ. Звучи добре, не отричам.
За съжаление, минусите са повече:
-Качеството на литературни творби, които даден конкурс отсява е в пряка зависимост от авторитета на самия конкурс. Сами разбирате, че не е все едно да участваш в конкурса на читалище Надежда от Долно Ситняково и в конкурса Таласъмия например (който за мен вече си изгради безспорен авторитет).
-Качеството на подбора зависи и от такива неща, като брой на участниците. Засега, по този показател издателство Аргус води, но тук става въпрос за много по голяма цифра от 30-50 човека. Спомням си времената в които списание ФЕП правеше кастинг с 180 млади автора! Не че от онези времена можем да си спомним нещо бог знае какво, ако не броим Караконджул на Маркус Христанов. Дали обаче ако разделим тези 180 бройки на няколко издателства няма да се получи сегашните 30-35 човека средна цифра? И мисли ли някой, че подбор от 35 и 135 би дало едно и също качество? Дори в двата блестящи сборника Таласъмия 2002 и 2003 има по няколко разказа, без които сборниците биха били още по-добри, тоест, долавя се такова нещо като "пълнеж", шлака...
-На трето място мога да посоча разводняването на усилията, които утвърдени вече автори се чудят къде да насочат. Вчера един представител на Вселена наука и техника (не го познавам за съжаление) попита Йоан Владимир - Кога ще напишеш един разказ и за нашия конкурс. Въпросът всъщност е риторичен. Непрофесионално занимаваш се с НФ автор може да напише 2 до 4 разказа годишно, ако са с обем около 20 страници. Афала е изключение. Което значи, че можеш да участваш в два, най много три конкурса. Аз самият изпращам стари неща за да увелича шансовете си за победа. Което обаче си е тъпо... Резултатите го показват.
-И не на последно място, авторитета на самите конкурси. Наближава Еврокон 2004, Евгени Харитонов все така старателно изучава БГ НФ (да се чуди човек откъде има ентусиазъм за това, евала). Е? Какво можем да покажем, да представим на тези които биха ни погледнали отвън. Множество издателства, с множество конкурси и самиздатски програми. Генералният извод който може да се направи от статията на Харитонов е, че в България що годе известен автор ( и то в много тесен кръг известен) е автор който публикува своя книга, независимо как. Кога обаче за това ще научи някой освен ЕХаритонов и петдесетината участници в този форум/посещаващи сбирките на клуб Ефремов? Кога ще започнем да мислим за масовия читател? Не за всеядното животно което чете книгата с най хубави корици или която са му рекламирали най много, а просто читателя, който обича НФ, но пък не е склонен да издирва хубавата НФ под дърво и камък, в случея - изчитайки десетки назаслужаващи времето си за четене произведения, за да попадне на нещо сносно.
Или трябва да спорим че такова животно все пак има?
Не искам да натрапвам мнението си на никого. Аз и не издигам някаква конкретна теза. Ще се радвам, ако по тези въпроси поне се започне да се мисли. Току виж и решение се намерило, прилично при това
|
За клонирането на конкурсите...
