Като те слушам и все повече се чудя дали изобщо да си купувам тази дъга...
Сега при мен попаднаха почти всички стари броеве накуп и от два дни ги четем всички тук в захлас, смеем се на спомените си, на деството си.
Един от ”нас” не е чел много много дъги като малък и като ги разгърна ги обяви за ...некадърщини.
И е разбираемо, защото начина, по който сега аз мога да ги погледна - обективно - ми показва всичките им недостатъци, които хич не са малко...
Така, както ние сега, от позицията си на възрастни, намираме недостатъците в новата.
А имам такива спомени от тези списания... за нас те бяха еквивалента на интернет и гейм клубовете за днешните хлапета. Заедно с телевизията и всички онези медии, до които те имат достъп, а ние тогава нямахме. Те бяха толкова много за нас, колкото едва ли може нещо да бъде за днешните деца при тази конкуренция...

А новата, не знам. Сега при мен са почти всички стари и носталгията ми намира пълно поле за изява сред страниците им.