Абсолютно същия път :о))
Бил съм и продължавам да бъда, и от 2-те страни на барикадата макар и с по-пораснали ученици - студенти.
Има преподаватели които могат да накарат и най-неинтересното да бъде интересно и да бъдат уважавани - познавам такива , надявам се един ден да съм като тях.
Има и такива, които могат да убият всякакво желание за каквото и да е.
А иначе образованието ТРЯБВА да е трудно - нищо стойностно в живота не се достига без "пот, сълзи и кръв", в противен случай получаваме "американско обазование". Дори и на някой на момента да му се срува безмисленно и ненужно, НЕКА да е трудно (но не и идиотско както напоследък особенно в основното училище - децата са претрупани просто). Образованието учи на умствен труд - размърдва мозъка , дори и това размърдване да е само как да измислим поредния опит за скатаване. Все пак на ученика му се налага да прави нещо.
Помните ли "Гневът на Ненагледна"? Накарайте ги да правят нещо - бездействието и летаргията са смърт, разумът е дете на вселената и тя не иска детето й да лентяйства...
Колкото до основния въпрос, за 1-ви до 8-ми клас , повечето детска литература е ако не фантастика то поне фантазия - всичко от "Ян Бибиян", народните ни приказки , та до Жул Верн и Азимов(е не са българи, но... може би за български автор действително Б.Райнов, и все пак не по-рано от 7-ми клас), а за по-нагоре - кой каквото си избере , стига да има (да можете да възбудите у него)интерес...
Но нека в тази литература да не влиза основно екшън фантастика. По-добре да се наблегне на хуманистика според мен - Азимов, Стругацки, Лем.... и Пратчет - поне е на мода

П.С. Сега се сетих, имаше една книжка от БГ авторка "Невероятната Марта" (уви не си спомням авторката - това винаги ми е било недостатък) от библиотека "Фантастика" ако се не лъжа - страшно сладко , чете се на един дъх, с приказни компоненти. Става за ученици по моему тоже. И не само за ученици

Редактирано от Poruchik_Rzevski на 15.11.03 00:53.