|
"Почти безобидна" е последната,пета част,от трилогията "Пътеводител на галактическия стопаджия" от,уви вече покойния, Дъглас Адамс.Освен,че е последна,това очевидно е и най-срамежливата част от поредицата.Факт е,че малко хора са я чели.Факт е,че тези,които знаят,че въобще съществува,не са много повече от тези които са я чели.Факте е и ,че я преследвам от десет години.
И НАЙ-СЕТНЕ(та да да да-ам) я намерих,на току що завършилия БУЛГАКОН 2003.
Между другото,не забелязах кой точно има наглостта да наддава за нея заедно с мен,но специално заради това черно деяние в момента се преустройва обширен сектор от Ада.Където на въпросната личност ще правят компания авторите на табелите "Вода - 50 м." и "Пещ. "Снежанка" -- 15 мин." Изкачилите до пещерата знаят защо.
И след това кратко въведение,ето ви малко от първа глава,за да сте наясно има ли за какво да завиждате:
Клик, хъм.
Огромният сив гребулонски разузнавателен кораб се движе-
ше тихо през черната бездна. Пътуваше с невероятна, изуми-
телна скорост, но на фона на милиардите трепкащи далечни
звезди изглеждаше сякаш изобщо не се движи. Бе като черно
петно, замръзнало на място сред множеството светлинки на
нощта.
На борда на кораба всичко си беше така, както и преди
хилядолетия - тъмно и тихо.
Клик, хъм.
Или почти всичко.
Клик, клик, хъм.
Клик, хъм, клик, хъм, клик, хъм.
Клик, клик, клик, клик, клик, хъм.
Хъмммм.
Една наблюдаваща програма от малко по-ниско ниво събуди
наблюдаващата програма от малко по-високо ниво някъде в полу-
заспалия кибермозък на кораба и докладва, че когато се чуе
"клик", в отговор се получава само хъм.
Наблюдаващата програма от по-високо ниво попита дали
това трябва да се получава в отговор, а програмата от по-
ниско ниво отговори, че не може да си спомни точно, но май
трябвало да бъде нещо като далечна, доволна въздишка. Не
знаеше какво е това "хъм". Клик, хъм, клик, хъм.Само толкова.
Наблюдаващата програма отпо-високо ниво се замисли над
чутото и то никак не и хареса.Попита наблюдаващата прог-
рама от по-ниско ниво какво точно наблюдава, а тя отговори,
че и това не можела да си спомни точно,освен че на всеки
десетина години нещо трябвало да прави "клик" и да въздиша,
както до сега се случвало бесотказно.опитала се да се консул-
тира с таблицата за грешки,но не успяла да я открие, поради
което и предупредила за проблема програмата от по-високо
ниво.
Програмата от по-високо ниво на свой ред се опита да
провери в своите справочни таблици какво би трябвало да
наблюдава програмата от по-ниско ниво.
Не успя да ги открие.
Странно.
Потърси пак.Получи само съобщение за грешка.Опита се
да види каква е тази грешка в таблицата за грешки, но не
успя да открие и нея.
Остави да изминат две наносекунди и опита отново.След
което събуди функционалния контролер на сектора.
Функционалния контролер на сектора моментално се на-
тъкна на проблеми.Повика наблюдаващия агент,който също
се натъкна на проблеми.След няколко милионни от секундата
из целия кораб се събуждаха вериги -- някои безжизнени
от години,други -- от столетия.Нещо някъде се бе объркало
ужасно,но никоя от наблюдаващите програми не можеше да
каже какво е то.Жизненоважни инструкции липсваха на всяко
ниво,а също и така инструкциите,които трябваше да каз-
ват какво да се прави,ако се окаже,че липсват жизненоваж-
ните инструкции.
Малко софтуерни модули -- агенти -- се втурнаха по логи-
ческите канали,като се групираха,консултираха и прегрупи-
раха.Много скоро те установиха,че паметта на кораба -- чак
централния модул на мисията -- се е превърнала в развалина.
Никакви въпроси не можеха да установят какво точно се бе
случило,Изглеждаше,че дори и централният модул на мисия-
та е повреден.
Което означаваше,че проблемът е много прост за разреша-
ване.Трябваше да се смени централният модул.Имаше още
един -- резервно копие,точно като оригинала.Налагаше се да
се смени физически,защото от съображения за безопасност
нямаше никаква връзка между оригинала и копието.След смя-
ната новият централен модул щеше да проследи възстановя-
ването на системата до най-малката подробност и всичко
щеше да е наред.
Роботите получиха нареждане да извадят резервното копие
на централния модул от специалното защитено помещение,в
което го съхраняваха и да го пренесат до логическия отсек на
караба,за да бъде инсталирано.
Което означаваше продължителна размяна на аварийни ко-
дове и протоколи,тъй като роботите трябваше да разпитат
агентите и да потвърдят автентичността на инструкция-
та.Най-накрая роботите се увериха,че всичко е наред.Те
извадиха резервния централен модул от складовата опаковка,
изнесоха го от помещението,в което се съхранявше,изпадна-
ха от кораба и се изгубиха в пространството.
Това бе и първата съществена следа,която водеше към
причината за случилото се.
По-нататъшните изследвания бързо установиха какво беше
то.Метеорит бе пробил голяма дупка в обшивката на кораба.
Преди корабът не бе установил този факт,тъй като метео-
ритът елегантно бе ликвидирал точно оборудването,което
трябваше да реагира,ако метеорит пробие обшивката.
Най-напред трябвше да се запуши дупката.Оказа се невъз-
можно,защото корабните сензори не долавяха,че има дупка,
а устройствата,които трябваше да уведомят,че сензорите
не работят както трябва,не работеха както трябва и твър-
дяха,че сензорите са напълно в ред.Корабът можеше да дос-
тигне до заключение за съществуването на дупката от фак-
та,че роботите очевидно бяха изпаднали навън,повличайки
със себе си и резервния мозък,който би му дал възможност да
види дупката.
Корабът се помъчи да мисли за това интелигентно,не
сполучи и за миг напълно изгуби разсъдъка си.Естествено не
можа да разбере,че е изгубил разсъдъка си,защото го бе
загубил.Просто се изненада,когато видя,че звездите треп-
ват.Едва след третото им трепване той си даде сметка,че
трябва да е губил разсъдъка си и че е време да вземе някои
сериозни решения.
Успокои се.
След което си даде сметка,че още не е взел сериозните
решения и изпадна в паника.Отново изгуби разсъдъка си за
миг.Когато пак се събуди,затвори херметически всички прег-
радиоколо мястото,където знаеше,че би трябвало да е
дупката.
Очевидно все още не бе стигнал крайната си цел,мислеше
тий на пресекулки,но тъй като вече нямаше никаква предс-
тава къде се намира тя или как да стигне доп нея,изглежда
нямаше смисъл да продължава.Прегледа остатъците от инс-
трукции,които успя да възстанови от остатъците на цент-
ралния модул на мисията.
"Вашата!!!!! !!!!!!! !!!!!!! мисия е до !!!!!!! !!!!, !!!!!!!,!!!!!!,
!!!!!!!!!!,!!!!!!!!, кацнете !!!!!!! !!!!!!! !!!!!!! безопасно ртазстояние
!!!!!! !!!!! !!!!!!! наблюдавайте !!!!! !!!!!!! !!!!!!...
Всичко останало бе за боклука.Преди да изгуби завинаги
разсъдака си,корабът трябваше да предаде тези инструкции
-- такива,каквито са -- на по-примитивните си помощни сис-
теми.
Освен това трябваше да съживи екипажа.
Имаше и още един проблем.Докато екипажът бе в хиберна-
ция умовете на всички негови членове,тяхната памет,са-
моличност,тяхното разбиране за сполетялото ги бяха прех-
върлени за съхранение в централния модул на кораба.Сега
нямаше да имат никаква представа кои са,къде са и какво
правят там.Е,добре.
Малко преди да се изключи окончателно,централният мо-
дул разбра,че и двигателите започват да замират.
Корабът и съживеният,объркан екипаж се оказаха под
контрола на помощните автоматични системи,които гледаха
да кацнат някъде,където можеше да се кацне,и да наблюдават
всичко,което можеше да се наблюдава.
Що се отнася до намирането на място за кацане не се
справиха много добре.Планетата,която откриха се оказа
толкова отчайващо студена и самотна,толкова ужасно дале-
че от слънцето,което трябваше да я топли,че се наложи да
пуснат в действие цялото оборудване за формиране на околна
среда и всички животоспасяващи системи,за да превърнат
поне част от нея в обитаема.По-близо имаше и по-добри
планети,но стратегоматът бе блокирал в режим "Спотайва-
не" и бе избрал най-далечния и небиещ на очи вариант.и нещо
повече -- никой не можеше да му противоречи,освен Главния
стратег,но тъй като всички членове на екипажа бяха изгуби-
ли умовете си,никой не знаеше кой е Главния сратег,а
дори и да го откриеха,нямаха представа как би могъл да
противоречи на корабния стратегомат.
Що се отнася до намирането на нещо за наблюдаване,по-
паднаха на златна жила.
|
"ПОЧТИ БЕЗОБИДНА"
