Тук има малко откриване на топлата вода. Формулата за енергията, която се предава при светлинно облъчване, е S*(1-R)/c, c - скоростта на светлината, S - интензивността на светлината, R - коефициент на отражение.
Очевидно при R=1 енергията е 0. И това е известно от повече от 100 години. Просто писателите са попаднали в капана на механичните представи и затова винаги платната се описват огледални. Естествено, и аз до вчера не се бях замислял за това и приемах за напълно естествена идеята за гигантските огледала.
А иначе ефектът на светлинното налягане си работи много добре върху атоми например. С помощта на лазери може да се охлаждат газове, като се забавя скоростта на бързите атоми. Щом това действа, значи и платното ще действа. Все пак описваните в статията термодинамични ефекти би трябвало да са валидни и за атомите на газовете - а там май не се наблюдава подобно уравновесяване между поглъщаната и излъчваната енергия.
Съвсем отделен е въпросът, че светлинното налягане е доказано експериментално през 1899 година, а впоследствие опитите са подобрени и се е постигнало още по-добро съответствие с теоретичните предвиждания. При тези опити облъчваните пластинки са били достатъчно малки, затова предполагам, че ако наистина в един момент силите се уравновесяваха, това щеше да се забележи.

Боян
--
What are you afraid of?