”Както и аз така и византийка (грешно си й разбрала думите за Бога) считаме, че проблемът "човечество-екология" не се решава по начина, който предлагат ония тъпанари.”

А аз смятам, че точно така се решава, така ли?
Колко пъти трябва да повторя, да не адресираш към мен възраженията си към тях?!

Друго:
Кога съм казвала изобщо нещо за екология? Аз за екология никога няма да започна да говоря, там много, много боли. И аз като бях колкото Ikew много се палех. Какви скандали съм вдигала на класната си ... и други работи, но това го дадох като пример за ”палене”. Ама после взех, че порастнах. И знам, че на тази тема никога няма да обеля и дума, както и да ме провокират.

”Кой (аз или византийка) казва, че горният проблем ще се реши "от самосебе си"”
А нима нещо друго казваш с намеците си за теорията на системите, за нашия богоизбран произход и т.н. А тя че го каза, каза го. 10 пъти поисках да се аргументира и да каже какво е имала предвид, но тя все увърташе около какво ли не.

За децата:
Била съм учителка и мога да ти кажа, картинката е меко казано потресаваща. През повечето време ми идваше да направя една родителска среща и да им хвърля един як бой на всички родители. Ама няма смисъл, ясно ти е защо.
Толкова им пукаше на тия идиоти за децата им колкото на тебе ти пука за мравките в Южна Америка. Половината ги гледаха бабите и дядовците, почти нямаше нормално семейство в целия випуск, не говоря за клас. Такива отвратителни истории, че изобщо не искам да започвам, че ми настръхва косата като си спомня. И все пак става дума за елитно училище в баш центъра на София. Не например на Каспичанското 4-то основно, където ти е бедно въображението, че и моето!
Отговорността за детето не се изчерпва с това да го направиш/родиш. Не се изчерпва и с това да му даваш храна. Повечето хора и до края на живота си не добиват представа каква е нужно... И при положение, че тук влизат предимно интелигентни хора, на които тези проблеми са им чужди, не значи, че те не съществуват.
Не съм в страни от истината, повярвай ми. Много добре знам за какво говоря, ама нека да не започвам, щото няма смисъл, а и желание нямам.
Толкова за децата.

Сега за морала.
Ето го моето мнение. Не е лошо да се убиват животни, защото такова е тяхното предназначение - да станат храна на някого. Няма нужда да ти рисувам хранителна верига, всеки се нуждае от т.нар. по-низши от него. Такова е естественото положение на нещата - така се регулира бройката на отделния вид. Нали няма нужда да ти разказвам онази история за вълците и елените и намесата на човека. Знаеш, че вълците са необходими на елените и обратно. Така, значи стигнахме до идеята, колко е необходимо регулирането на населението. Еми и с хората е така. Само че хората нито климатичните промени (вече) нещо ги вълнуват, нито някой особен вид животно се храни предимно с хора. И болестите не ни притесняват толкова, колкото другите животни. Затова пък хората имат една друга особеност пред останалите животни - убиват се. Много се е спекулирало с тази тема, дали има други животински видове, които да убиват себеподобните си. И да има, то не е така разпространено и не по този начин.
Междувидовата конкуренция налага едни видове да убиват други. Обаче както казахме вече, няма вид, който да убива хората. Е, какво им остава, освен сами да се убиват. Но тук единичните убийства не вършат работа, хората за да се регулират имат нужда от войни. Те воюват горе-долу от момента, в който са се пръкнали.
И сега стигаме до морала. Хубаво ли е това? Ами не е, нали умират хора. А хубаво ли щеше да е да не умираха? Я само си представи как населението расте много по-драстично спрямо напредъка на т.нар. цивилизация. Ако наистина това е шансът ни да напуснем Земята, то не е ли по-добре първо да успеем да намерим начин, преди да станем толкова много, че да се изпоизядем едни други!?
Казваш, че Земята можела да изхранва 10 милиарда. А за колко време? Година? А после? И като станем 10 милиарда колко време ще си останем толкова? 5 минути? Половин час?
Това, че умират хора е лошо от морална гледна точка, но то преотвратява много по-голямо нещастие.
Понякога, даже много често, изборът не е между доброто и злото, а между по-голямото зло и не чак толкова голямото зло.

В Китай системата е много строга - всяко семейство, по едно дете. Може много да им се иска да имат по 2-3 и сигурно щяха да могат да си го позволят, ако вместо по 15-16 бяха раждали 7-8. И общата ситуация е такава, но в по-голям мащаб.
Не съм казала, че трябва да изчезнем или да спрем да раждаме. Но определено ние носим отговорност за следващите поколения. Защото сега китайките може много да страдат когато забременеят с второто дете и ги пратят да правят аборт. Но виновните за това са предците им, както ние ще бъдем виновни за следващите поколения, че те няма да могат да имат деца. Защото на нас не са ни стигали десетина и сме искали по 20-тина. Говоря за нашето поколение, а цифрите са съвсем реалистични в световен мащаб. Не ми казвай, че в България няма толкова деца, защото тук циганите по точно толкова имат и без това.

Не че очаквам да се съгласиш, защото знам колко си запален по идеята за многото деца, но всичко, което се опитах да кажа е, че е много тъжно, как хората мислят само за днешния ден. И даже и да могат да поемат някаква отговорност, тя е свързана само с най-близко предстоящите събития. Още не сме дорасли да се замисляме достатъчно сериозно за последиците от собствените си действия. Някак си прекалено малки бебета сме. И точно в люлката ни е мястото...