Много ти благодаря да включването. Макар вече да го сторих, ще направя и аз уговорка - всичко което съм казъл по този разказ няма нищо общо с това дали го харесвам или не.
За сезала - не споря какво е и какъв произход има, но не си прав че няма такава турска дума. Според Гугъл - има такъв турски изпълнител Сибел Сезал. Друго не можах да открия. Признавам че немската следа е обещаваща.
За мечката - и на мен ми се върти нещо такова в главата. Ако циганин не я доведе в Сакар, едва ли там мечка ще има. Но да не забравяме, че преди 200 години по голямата част от Тракия е била гъста гориста местност, което си жив шанс за мечките. А и да кажем, че като литературен образ присъствието и е оправдано. Все пак - мечката е персонаж, докато кирпичите - само автентика.
Аркебузата, според споменатия Гугъл, е хусарско кавалерийско оръжие. Най-късната му датировка е 17 век. При търсене, упорито вади сайтове на полски и други нечетими езици. Да кажем, че героят от разказа е можел да си купи такава антика от Цариград и да я използва. Наличието не е чак толкова смущаващо. Проблема обаче е в калибъра и боеспособността на това оръжие. Кавалерийските отгестрелни оръжия с пълнене откъм цевта като правило са не по дълги от метър и с малък калибър. Това е с оглед да може да се пълни на кон, в движение и после да се стреля с една ръка. Логично е че такова оръжие е далеч от представите за огнево средство, способно да гътне мечка стръвница. Разбира се, винаги има шанс за Щасливия изстрел, не споря. Но като цяло, аркебузата като такава дори да не е скарана с автентиката, по мое мнение не допринася за нея
И между другото - тенец, вампир, въпер, устрел и прочие са все едно нещо. Вариациите са само в нюансите и произтичат от различните фолклорни области. Аз лично не бих казъл че това е грешка, все пак всеки автор има право на свой поглед върху фолклора