Още в началото правя уговорката че харесвам разказа. И ако се намесвам, то е да помогна да се оправят грешките в него.
Първо за сезала, макар че не го постави ти. Още от пръв поглед си личи, че това не е турска дума. В турския език има така наречения закон за звуковата хармония - например както е в сезал, щом в първата сричка гласната е Е, в следващите срички гласните трябва да са Е,И или Ю. Въпреки това направих справки в турско-бълг.речник/в турския има много арабизми, които не се променят по З за звукова хармония/ - няма такава дума. В бълг-турския речник на БАН от 1984 г. за връв са дадени:баа, сиджим, кордон,ип, шерит, къна
Би трябвало може би да се намеси специалист по немски - подсказаха ми, че сезала се появил в България заедно с немските комбайни "Клас" - с него били вързани балите, за разлика от руските, които ползвали тел...
Речните камъни са обли, затова са речни, защото са влачени от реката и са с овална форма. По-правилно е да се ползва каменни плочи - думата е употребена и в Етнографията на Христо Вакарелски. А за Сакар мисля, че по-скоро е използвана за покривите от обикновените селяни слама. Справка пак етнографите.
Мен също ме смути това за стената от кирпич и камъни. Камъкът тежи и ще смачка кирпича и стената просто ще слегне, ще е нестабилна. Проверих в етнографите - Димитър Маринов и Хр Вакарелски - и дума няма за такова смесване.
Мечка в полите на Сакар? 90% съм сигурен, че Фат Джим не е ходил никога в Сакар. Пише, че авджиите не можели да я открият... Там горичките са келяви и ниски и много, много малко. Сакар е особена планина, по-скоро планина на думи. Повечето са ниви и пасища. При това безводна. В Тополовградско и досега им викат камиларите, защото до 1944 г. вместо коне и магарета за ползвали камили...
Мисля, че аркебуза трябва да се замени с шишане - така по това време се е наричало огнестрелното широко разпространено оръжие. И да е купил героя аркебуза, в селото са я наричали шишане - в тоя чистобългарски край турцизмите и досега на всички нива са много разпространени, па камо ли тогава...
И последно:малко е вероятно Станчо или кой да е ловец на вампири да си е ходил с пищов на кръстта. Толкова вероятно, колкото и да е със сребърен кръст...
Това ме "одраска" като четох чудесния разказ на Ездача. Някои неща е добре да се оправят/сезала!речните камъни/, други може и да останат/кръстта, пищова/ - в края на краищата това е разказ...