|
Как да излезем от гетото?
(размишления в креслото)
Тук не претендирам за оригиналност - срещал съм термина гето в
същия контекст в някакъв стар доклад на Интерпрескон или друг кон.
Не е тайна, че фантастиката, - дори най-популярната - е затворена
в гето, и при това доста тясно. Да разгледаме например телевизията:
Един среден НФ ТВ епизод в US се гледа от около 10 милиона човека.
Последният епизод на МАШ е събрал 50 мил. здрители (през 1983 год.!),
а епизодът "Кой застрелия ЙР?" от сериала "Далас" - 41 милиона (1980
год.). Тия числа идват от статията на Michael Casull в
scifi.com/sfw, в която става дума защо той иска да пише за
телевизията. Последният роман за Harry Поттер през първия ден на
продажбите си достига 5 мил. продадени копия.
Да погледнем по-наблизо - в Русия, като по-близка по манталитет страна.
Криминалните романи на Акунин се продават в тиражи 200-400 хил.
екземпляра. Екшъните на Бушков достигат 100-200 хил. Най-известните
писатели-фантасти могат да се надяват на 50-70 хил. но тук става дума
за няколко човека. Тия числа са взети от различни статии и обзори
в rusf.ru и ozon.ru.
У нас положението е още по-зле заради свития пазар - гетото е с
размер от няколко стотин до няколко хиляди читатели.
Естествено е авторите на фантастика да искат да разчупят стените на
клетката, в която са се озовали, а читателите - да искат повече и
поразнообразни произведения за четене. Обаче тук опираме до два
въпроса:
(i) В състояние ли е днешната фантастика да предложи нещо
стойностно? -- Безмислено е да се издават слаби неща, те само ще
отблъснат потенциалните фенове и в перспектива ще доведат до
по-нататъшно свиване на тиражите. За съжаление в момента ситуацията
в БГ е точно такава, около половината от издадените произведения не
би трябвало да излизат под друга форма освен в електронен фензин. Но
това е само част от проблема. Преди 20+ год. фантастиката е била
единственият начин да се кажат някои нехста, това е била
съвременният езопов език. Днес всеки може да пише каквото си иска
(за съмняващите се - купете си който и да е вестник). На фона на
мрачната действителност, фанртастиката предлага бягство от
действителността, нотова важи със същата сила за повечето други
жанрове и едва ли е най-достойната причина за да започнат хората
да четат НФ. За популяризация на науката изобщо няма да говоря.
Някава надежда дава възможността на фантастиката да предлага нови
социални модели, но това е елитарна цел и едва ли ще привлече
широк кръг от нови фенове.
Упорито ми се натрапва мнението, че НФ като _масова_ литература е
мъртва, защото си е изпълнила функциите. За пълнота продължавам с
втория въпрос:
(ii) Как да изведем стойностната част от българската фантастика от
гетото? -- Пак ще се обърна към успешните примери от световната
литература:
-- Harry Поттер и Пипи Дългото Чорапче (замисляли ли сте се колко
си приличат по форма тия книги?) са пример за "main стреам", т.е.
нормална, нефантастична литература с фантастични елементи.
-- Михаил Булгаков, Маргарет Атууд, Ursula le Guin i Ян М. Банкс са
писатели, които са си изгърдили имена в същия този "main стреам",
до такава степен, че в Невсвеек имаше положителна рецензия на
"Орух and Crake" на цяла страница.
Другият съществен елемент за моята теза е популярността на книги,
написани от т.нар. "публични фигури". Там нивото варира много -
неможе да се чаква нещо сериозно от автобиографичната книга на
жена военен пилот, уволнена от ВВС защото имала афера с мъжа на
колежката си (което е забранено от US уставите; това е само пример за
абсурд, не се увличaйте да го дискутирате, моля).
_ИЗВОД_: писателите фантасти трябва да излязат извън гетото като
разчупят рамките на жанра и превърнат себе си в публични фигури.
За много хора това няма да е присърце - публичността и шума не им
допадат, или обичат космическите си кораби и не искат да ги зарязват
(като мен, например), но при условие, че човек осъзнава тия
реалност, моля да не се оплаква. Има и друг момент - човек може да
бъде превърнат в обществена фигура и без неговото участие - от
издатели, които да му организират рекламната къмпания, но това е
вторично и с огледа на ограничената икономическа мощ на нашите
НФ издателства, едва ли е възможно.
Завършвам с някокло конкретни следствия от разсъжденията ми:
--- клубовете могат да осигуряват безплатни ревюта на нови книги за
вестници и списания, представяне на НФ филми за ТВ - с едно условие -
при представянето да присъства емблемата на клуба. Доколкото знам, в
БГ има регистрирани клубове за НФ, разпратете писма на клюбва бланка до
централните и местните вестници и ТВ станции с подобно предложение.
--- бюлетин с новоизлезли книги за книжарниците/сергиите - размер
една страница, изваден на ксерокс, стойността е минимална, излиза
веднъж в месеца и се раздава в "Хеликон", "Летера Прима", "Пингвин",
etc. При наличието на Интернет, правенето му е въпрос на събиране на
е-мейлове от десетина човека (=читетли изпитатели; заглавието може
да ползва тоя израз, ние с Киро няма да се обидим :).
--- лични контакти с журналисти и другу публични лица. Това е доста
хлъзгава плоскост, обаче и по нея трябва да се напредва. Например,
като си бях в БГ последния път, мислех да пратя няколко НФ книги
от наши автори на Любен Дилов-син. Не го познавам, но покрай баща
си той сигурно знае какво е НФ и има достъп точно до сферите извън
гетото, които са затворени за нас. Може и да не е най-подходяхстата
личност, но сигурно има и други - например Елена Кръстева от
"Монитор" на няколко пъти писа за НФ книги, и при това грамотно -
имаше дори интервю с Елена Емануйолова.
Със сигурност има и други възможности.
Смятате ли че тия идеи имат приложение?
42
|
Как да излезем от гетото? (размишления в креслото)
