|
Поствам ЦЯЛАТА статия на Димитър Нейчев, с когото се уговорихме да ни дойде на гости в "Ефремов".
За да не губим време за четене на живо, предлагам на колегите да се запознаят от форума, пък сбирката ще посветим на обсъждане (и оспорване - поне аз си точа зззззззъбките; ако по екрана ви има смущения - от точилното колело ще да е...  )
и така, имам честта да ви представя:
Димитър Нейчев
Мястото на Бог във Вселената
Това е само едно кратко изложение на нещата, които бих искал да кажа. На практика всичко е много по-сложно и много по-интересно.
Малко философия
Основният въпрос на философията е: кое е първичното - материята или разума (духа). Отговорът на този въпрос дели философите на две направления: идеализъм и материализъм. Материализмът поставя в основата на всичко материята. В по-сложните си форми тя дава началото на живота и разума. Душата на човека според материалистите не е нищо повече от движение на сигнали между нервните клетки. Умре ли тялото, умира и душата. Материалистическият подход е в основата на всички научни изследвания - вярвайки единствено на това, което могат да видят и пипнат, учените са изследвали устройството на заобикалящия ни свят и законите, които го управляват. Така са създадени и всички технически средства, с които си служим.
Идеализмът обявява за първичен духа. Има два вида идеализъм - обективен и субективен. Според субективния, съществува само съзнанието на конкретната личност. Всичко останало е само във въображението на личността. На мен лично това ми изглежда налудничаво.
Обективният идеализъм признава реалното съществуване на материалния свят, но счита, че той е създаден от някакъв първичен дух или разум, който стои над него. Това е философската основа на всички религии. Според религиите Бог не може да бъде напълно опознат и разбран от хората. Тук основата не са изследванията и експериментите, а вярата. Който вярва истински, няма нужда от доказателства.
Този текст е предназначен не за тези, които вярват, а за тези, които имат нужда от доказателства. Във философията се дефинират два основни начина на опознаване на околния свят: метафизика и диалектика. Метафизиката разглежда нещата в статично състояние. Диалектиката отчита тяхната промяна и развитие. Затова по-нататък ще си служим със средствата на диалектическия материализъм.
Светът, в който живеем
Нашата планета Земя обикаля около Слънцето на разстояние 150 милиона километра. Това разстояние е прието за една астрономическа единица (а.е.), която се използва за измерване на разстоянията в Слънчевата система. Например Юпитер обикаля на средно разстояние 5,2 а.е., а най-далечната планета, Плутон - на 39,4 а.е. Самото Слънце е едно обикновенна, средна по размери, жълта звезда. Такива звезди има много. За измерване на разстоянията между тях астрономическата единица е прекалено малка. Мерките за междузвездни разстояния са две: светлинна година (разстоянието, което светлината изминава за една година) и парсек (разстоянието, на което паралаксът на една звезда е една ъглова секунда). 1 св.год. = 9460 милиарда км или 63240 а.е. 1 парсек = 3,26 св.год. = 206 000 а.е. Най-близката звезда - Проксима от Центавър е на 4,3 св.год., или 1,31 пк от Земята. Нашето Слънце заедно с още около 200 милиарда звезди образува огромна звездна система, наречена галактика. В космоса има много такива галактики. Нашата галактика - Млечният път, е галактика - гигант. Тя има диаметър около 100 000 св.г. Слънцето обикаля около центъра на Галактиката на разстояние 26-32 хиляди св.г. и прави една обиколка за 250 милиона години. Повечето от галактиките са значително по-малки по размери. По последни данни във видимата част на Вселената (на разстояние до 15 милиарда светинни години от Земята) има към 10 милиарда галактики-гиганти като нашата и 100 милиарда галактики-джуджета. Във всички тези галактики светят 2.10^21 (2000 милиарда милиарда !!!) звезди.
Според общоприетите сега възгледи, видимата вселена (Метагалактиката) се е образувала в резултат на взрив на свръхплътно тяло с микроскопични размери, в което е била съсредоточена цялата маса на Метагалактиката. "Големият взрив" е предизвикал разширение на видимата вселена, което продължава и до днес. По скоростта на това разширение е определена възрастта на Метагалактиката - между 10 и 20 милиарда години. Най-често се говори за 13 - 14 милиарда год. От първичната материя се образували елементарните частици, от тях - атомите. Отначало веществото на Метагалактиката се състояло само от 2 хим. елемента - Приблизително 80 % водород и 20 % хелий. Това вещество било равномерно разпределено в пространството, но такова състояние било нестабилно. Под действие на гравитационните сили веществото започнало да се сгъстява в области с по-висока плътност. Свивайки се, газовите облаци се разпадали на по-малки обекти. Така се образували куповете от галактики и самите галактики в тях. По-нататъшното раздробяване на свиващите се газове довело до образуването на звездите. Счита се, че първите звезди са се появили около 1 милиард години след началото на Големия взрив. Както вече казахме, те са образувани от свиването на газови облаци, съставени само от водород и хелий. Затова около тях не биха могли да се образуват планети, имащи твърда повърхност като Земята. В най-добрия случай, около тях могат да обикалят газови гиганти от типа на Юпитер. Такива звезди се наричат "звезди от първо поколение".
В резултат на силите на притегляне, веществото в ядрото на звездите се загрява до десетки милиони градуси и в него започват да протичат реакции на ядрен синтез. Ядрата на водорода се превръщат в ядра на хелий. Според астрономите това е основният енергиен източник на звездите. Колкото по-масивна е една звезда, толкова по-интензивно протичат реакциите на синтез. Звездите-джуджета светят в продължение на милиарди години. Гигантите с маса няколко десетки слънчеви маси изразходват ядреното си гориво само за няколко милиона години. След изчерпване на водорода, ядрото на звездата продължава да се свива и загрява, докато не започнат да се сливат и ядрата на хелия. Така в недрата на масивните звезди се образуват останалите химически елементи. Звездите с голяма маса завършват живота си, като изхвърлят в околното пространство външните си слоеве, съдържащи по-голямата част от веществото на звездата. Така междузвездната среда се обогатява със тежки елементи. От тази среда се образуват "звездите от второ поколение", които вече могат да имат планети от типа на Земята. Като се има пред вид сравнително малкото време на живот на звездите - гиганти, може да се каже, че първите планети би трябвало да се образуват скоро след първите звезди.
Според учените нашата Слънчева система се е образувала преди 4.5 милиарда години. Преди около 3.5 милиарда години на Земята се появили първите живи организми.
Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!
|
Темата в сряда (изложение) част І
