Мен пък това започва да ме притеснява... Аз обиждам, псувам, а ти даже не реагираш ядосано...

Явно не съм се изразил правилно в предишния си постинг. Употребяването на чужд език е хубаво, владеенето на повече чужди езици е много хубаво (яд ме е, че аз не владея колкото бих искал). Най-малкото, това е свързано с интелигентността - доказано е. Само че аз разбрах този клон от темата по следния начин: който си е избрал небългарски ник, значи той в сърцето си не е българин. Крайно казано. Знам, че не е точно така, но смисълът навежда на такъв извод. Нещо като резултат от социологическо проучване. И понеже аз съм си избрал небългарски ник, направих си съответните изводи за себе си.

Много нерви ми отнема например да споря с един колега от фирмата, според който - точно обратното примерно на Боби_ (макар че до голяма степен мисленето им е сходно) - Вазов е единственият голям български писател, а Ботев например не е нищо. Ето, казва той, виж богатството на езика при Вазов! Той дори си измисля собствени думи, където е необходимо, за да засили литературния ефект. А Ботев какво - посредствен като автор! Някакъв ненормалник, който собствените му хора са убили, защото не е бил в ред. Нали разбираш какво искам да кажа - мнения всякакви. Но - и тук ще погъделичкам Алвин - тяхната крайност не предполага обективност. (Защо самият Алвин е изпаднал в своего рода крайност в заглавната си тема, слагайки под един знаменател всички български писатели - не знам. Предстои разследване.) Според мен е съвсем сигурно, че и Вазов, и Ботев, и още много, много български писатели са истински Писатели и от тях можем да се учим, вместо да ги отхвърляме като остаряло и ненужно бреме. Ако имаме достатъчно усет към литературата - ако не, няма смисъл да обсъждаме.

За филмите - не съм съвсем съгласен или по точно не разглеждам така нещата. От една страна, "Родното кино не просто разказва истории, то ги набива и наказва с тях" - такава оценка смятам за силно положителна, така че и да се съглася с теб, ще застана на същата позиция . Защото на мен не ми трябва просто да ми разказват нещо си - тонове такива работи се бълват. Според мен в изкуството историята никога не е най-важния елемент. По-нататък - "Посланията винаги са категорични и неоспорими" - такива могат да бъдат само ако съответният зрител ги сметне за такива, т.е. ако гледа доволно тесногръдо на тях. Аз рядко чувствам неудобство в това отношение, докато гледам хубав български филм - не се чувствам сякаш се опитват да ми набият нещо категорично в главата. А български филми има хубави много. Колкото до "самодостатъчни си автори, които се смятат за вечно недооценени и непризнати" - това според мен си е чисто клише и аз абсолютно не съм съгласен, че точно такива автори - дори и да ги има с купища - са водещите фигури в българското изкуство въобще - не само в киното. Това клише според мен не отразява истинското положение, както между впрочем е с почти всички клишета. Нещо повече, точно в огромната част от САЩските филми виждам тези недостатъци, които ти приписваш на родното кино. От много САЩски филми съм се отвратявал заради гадостите, които се опитват да ми набият в главата, или заради безсмислието на разказаната надълго и нашироко история, или заради нечовешките предвземки, или заради претенциите за неоспоримост, превъзходство или гениалност.

В този си постинг, подчертавам, съм толкова добронамерен, колкото отдавна не съм бил.

И последно, "това е от български автор и следователно ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се прочете" - ето, и тук според мен търсите под вола теле. Никъде никога не съм видял някой да говори така, а и самият не съм призовавал към такива действия. Не си измисляйте сами ситуации, в които да се поставяте с подсъзнателната цел да има за какво да се дърпате после (говоря в множествено число, защото нещата от този и по-предишния абзац са присъщи на голяма част от читателите и зрителите, т.е. може да се говори за цяла таргет-група, създаваща си сама проблеми от този сорт).

*******************************
Самоосъзнаването ли е ключът?