|
Тема |
Змейови сватби |
|
Автор |
Ивaнyшka (3-ти царски син) |
|
Публикувано | 13.05.03 12:43 |
|
|
МОЯТ ЗМЕЙ СЕ ЗАВЪРНА ОТНОВО.
Беше ходил в гори телилейски.
Беше сърбал роса и отрова.
Беше любил безумно(по змейски).
Диви круши му сплитали клони
и го милвали вейките диви,
та лудял моят змей непреклонен.
Изпотъпкал градини и ниви.
Избуяли надничат тревите
да го зърнат, налял се със сила
как от свойта зелена обител
ми нашепва с душата си: "Мила"!
В село пак се задяват момите
и треперят, разбрали за змея.
Позасегнати питат момците
как със него да тръгна ще смея.
Кукурига петел зад стобора.
Хвърлят сянка уплашени птици.
Заприиждат и думи, и хора...
Как посмях да му стана змеица!
Българската литература
Е-журнал за нова българска литература
|
| |
|
|
|