Ам вижте сега, не искам да издребнявам, ама... даваха наскоро един сериал по нтв - "От местопрестъплението" (така се казваше май). Там много ми хареса образа на един тип - учен човек, шеф на криминалистите (т.е. на отбора на добрите). Схемата на епизодите беше нещо такова - става престъпление => наште хора почват да работят => постепенно всичко идва на мястото си => престъплението е разкрито. В една от сериите той се сблъска с един католически свещеник, който помогна в схемата с това, че зае почти невъзможна позиция ("този човек не може да е извършил това, познавам го") в момент, в който дори и "престъпника" си беше признал. Накрая свещеника позна, че Шефа е от католическо семейство по държанието и начина му на работа ("изгаря крушка - обикновеният човек просто я сменя; католикът седи на тъмно и се пита - къде сгреших..."). Шефа обаче отвърна - аз вярвам в науката. После пък в една друга серия пак по подобна схема му помогна една шефка, само че не на криминалисти, ами на някаква смесица между публичен дом и куклен театър. На края на серията, когато работата беше свършена и почнаха да философстват стана ясно, че шефа е посветил живота си на хората, но не поотделно, ми на човечеството като цяло. Обаче движеща сила на живота му като индивид, каза шефката, причината да не се занимава примерно с нещо друго, е страхът от нещо, може би собствената му човешка природа. На което той отговори - вие сте антрополог. На края на последната серия оглуша за малко и се оказа, че има някакво генетично заболяване, от което може да изгуби напълно слуха си (т.е. - излиза директно от играта). Той пита лекаря - колко ми остава.
- Не знам.