Има втора част, която в момента на рухването на едно от старите големи държавни издателства (не се наемам да кажа кое точно) е била, ако си спомням точно, в чекмеджето на редакцията на същото това издателство. Вдовицата на Мариновски е правила опити да си върне ръкописа и тук вече съвсем не помня прибрала ли си го е и не го дава, или не е успяла да си го прибере.

Иначе книжката наистина е много добра. Чак най-добрата българска книга не е - така може да се струва на човек, който не е чел много българска фантастика, но наистина е сред най-добрите. Поне като екшън и идеи за оръжия, като атмосфера и образи. Неслучайно попадна във финалната единадесетица за най-добра българска фантастика през 1990-1999 г.

******************
Лошите момчета ги пращат в ада. Добрите - където си поискат.