Re: Кард - бозав??? Брин - слаб????? / Фен клубове / Фантастика

Да уточня

.
От това, което съм чел и чувал да пишат и говорят за големите поредици на '80те г., съм останал с впечатлението, че тези на Кард, Брин и Бътлър са най-харесвани (както от читателите, така и от критиците). Затова и споменах Ендър и Ъплифта редом с историята за Лилит (главна героиня на трите книги на Бътлър).
В момента не мога да си прочета онова мнение, но съм сигурен, че никъде не съм писал, че Брин е слаб. Доколкото си спомням, писах, че не знам защо книгите за Ъплифта са толкова харесвани и мисля, че е нормално да напиша нещо такова, след като не съм чел нито един от романите на Дейвид Брин (всъщност, не съм чел нищо от Дейвид Брин). И, естествено, както не знам дали е слаб, така и не знам дали е велик. Та така.
За Кард. Спомням си, че написах нещо от рода на "великолепните Играта на Ендър и Говорителя на мъртвите", както и едно "вече" в скоби. С това исках да кажа, че поредицата с Ксеноцид тръгва по пътя на всичко комерсиално и (ако вземем предвид 'филотите' и ОКР-кастата) самоцелно в историята на НФ-сериите. За мен два романа, колкото и велики да са, не правят поредица от осем книги страхотна. Не съм чел алтернативните истории за Еднър, Питър, Човек, Валънтайн, Джейн и за който Кард още се е сетил, но Ксеноцид и Децата на разума определено разводняват историята. Докато четях Говорителя на мъртвите не можех да повярвам, че някой е написал толкова добра книга. Ксеноцид и Децата ме разочароваха. това, че са продължения на две велики книги, не означава, че и те са такива. За много поредици на писатели, които смятам за майстори, мога да кажа същото, но не знам дали в този случай има смисъл...
Може би вината е в мен - не харесвам поредици. Самата идея ми се вижда много глупава, защото не можеш да искаш в десет книги да пишеш за едно и също и в това време да не се стремиш да поддържаш нивото, от което си тръгнал. А така става в 99% от случаите. Сякаш знанието, че книгата има "легиони от почитетели, които с нетърпение очакват продължението й" може да послужи като оправдание за глупости...
Досега съм попадал само на две поредици, в които нивото навсякъде е високо, и в които не личи авторите да са се поддали на изкушения тип "дай да напиша още сто страници, за да има повече за четене" - тази за Дюн на Хърбърт и Новото/Дълго/Късо слънце на Улф.